Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

— Какво? — Роуз също се засмя.

— Това не прозвуча като теб, а звучи, като че ли си чела вестник или нещо такова.

— Да не казваш, че съм тъпа?

Роуз обели коричката на своя сандвич и я хвърли по мен, когато свих рамене през смях, а очите ѝ искряха. Това беше Роуз, която познавах, спокойна, безгрижна, открита. Не онова дистанцирано, разсеяно и зло момиче, което видях онзи ден.

— Роуз, може ли да те питам нещо… отвратително.

— Ха, да, продължавай. — Очите на Роуз светнаха.

— Баща ми… той никога не е… Искам да кажа, опитвал ли е някога да…

Роуз продължи да кима, чакайки да довърша изречението.

— Мислиш ли, че баща ми е перверзник?

Роуз се засмя.

— Определено.

— По дяволите, какво ти е направил?

— О, не, не, Рижи! Не мисля, че баща ти е перверзник. Той никога не ми е правил нищо, освен да се отнася с мен съвсем прилично и да се опитва да надникне в деколтето ми.

— Мили боже! — покрих с ръце лицето си.

— Шегувам се, глупаче — смееше се тя. — Баща ти е като всички бащи. Адски смущаващи, но не и зли. Доста съм сигурна.

— Така ли? — Сигурно изглеждах притеснено, защото тя постави ръце около врата ми и ме прегърна.

— Стига сме си говорили глупост и да се съсредоточим върху проблема на деня — заяви тя. — Филмите тук или горе?

Погледнах големия телевизор на стената във всекидневната и си помислих как сме сами с Роуз на двойното ѝ легло.

— Ти решаваш.

— Горе. Много по-интимно е — тя ми се ухили, докато грабваше пакети с чипс и още няколко коли.

— Няма ли да пиеш тази вечер? — попитах я аз.

— Мога да издържа двайсет и четири часа без алкохол — заяви тя. — Аз да не съм майка ти.

Когато тя го каза, по някакъв начин прозвуча смешно.

Преди да започне филмът, Роуз загаси всички лампи без малките приказни светлини, които обрамчваха таблата на леглото ѝ, и няколко ароматизирани чаени свещи на рафта над него. Седнах отстрани на леглото ѝ, сгънах една възглавница под врата си, единият ми крак опираше на земята.

Преди да умре, баба ми казваше, че в миналото в Холивуд, преди да разрешат сексуалните сцени и голотата, имало правило, че дори при женените двойки, показвани на екрана, винаги единият крак трябвало да опира в пода, така че да е напълно ясно, че не биха могли в момента да правят секс. Макар, разбира се, да си е напълно възможно да се прави секс с един крак на пода, ако човек наистина реши да го прави, поне това ми каза баба. Както и да е, тази вечер се чувствах по-безопасно, ако следвам това правило, да се контролирам, да не казвам нищо, което да издаде как се чувствам в момента — равнозначно на усещането да се измъчваш ужасно и същевременно да си неизказано щастлив.

— Любимият ти. — Роуз кликна през Айтюн и препрати филм към телевизора. — „Клуб „Закуска“.

— Наистина ли? — ухилих ѝ се. — Ти дори не харесваш този филм.

— Не че не ми харесва, просто предпочитам моите филми да са правени след раждането на Христос, но ти каза, че това е черешката на всички тийнфилми, правени някога, затова реших да му дам още един шанс. Защото искрено се разкайвам, че се държах с тебе като гъз, и това е най-малкото, което мога да направя.

— Всичко е наред — отвърнах аз, опитвайки се да не засияя от щастие колко перфектен е този момент.

— Значи казваш, че съм гъз?

— Не, казвам, че не беше на себе си, в известен смисъл. И се тревожа за теб, знаеш го.

— Знам. — Роуз бързо ме прегърна. — Но знаеш ли какво, аз съм окей. Съвсем окей съм си. Сякаш най-накрая осъзнах коя съм аз. Превръщам се в жена, Рижи.

Глътката кола излезе през носа ми. Роуз ме прасна с възглавницата по главата и си помислих, че може би, може би това е първият път от много отдавна, когато наистина чувствах пълно щастие. Ако можех да накарам часовника да спре и този миг да продължи вечно, щях да го направя.

Изгледахме филма, или поне аз гледах как всеки кадър трепти, докато се опитвах да овладея чувствата си и не успявах.

Моли Рингуолд си сложи червилото по нейния си неповторим начин, Джъд Нелсън замахна във въздуха, а когато се появиха финалните надписи, Роуз грабна ръцете ми и ме придърпа по-навътре в леглото.

Тя наистина го направи. Не си го измислях. Гледах я как ме придърпва в средата, където лежеше тя, повдигна ръката ми и провря главата си под нея, така че да я облегне на рамото ми.

Мамка му, какво означаваше това?

— Знаеш ли какво, Рижи — започна тя. — Наистина мисля, че си най-добрият човек, когото познавам.

— О, я стига — казах аз, радвайки се, че не може да види глуповатия начин, по който се усмихвах към тавана.