Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

Грейси трябваше да се е прибрала вкъщи. Чувах, че мама я къпе и пее „Пет малки патета“, докато тя си играе с мехурчетата. Беше превключила на режим „идеална майка“. Когато вече двете бяха в стаята на Грейси и я чух да ѝ чете, слязох да си направя препечена филийка. Изглежда, мама все още беше трезвена, защото седеше на леглото на Грейси, окъпана в розова светлина. Гласът ѝ звучеше нормално и не препускаше през страниците на приказката в стремежа по-скоро да слезе долу в компанията на телевизора си и чаша питие. Но тогава видях високата чаша със студена бистра течност, мехурчетата се издигаха, да я чака на парапета. Поне се е насилила да почака, докато Грейси си легне, предполагам и това е нещо.

Чаках филийката да се препече, когато задната врата се отвори и тате застана там. С омачкана риза, небръснат. Изглеждаше дебел и уморен.

— Ехо — каза той.

— Ти си вкъщи?

— Да, недей да звучиш толкова изненадано, аз живея тук.

— И аз така чух.

— Добре ли си, училището как е, работиш ли усилено? Някакви новини за Наоми?

— Тате — грабнах филийката, щом изскочи от тостера, мислейки за снимката му с Карли Шийлдс по бански, — ако се навърташе наоколо, щеше да знаеш.

— Виж, знам, че в момента доста често ме няма. Но го правя за теб и Грейси. И за мама. Да имате покрив над главите си, плащам за всичко, което искате и от което се нуждаете.

— На мама ѝ липсваш — отговорих. — Тя е разстроена. Знаем, че си имаш друга, тате.

— Нямам — настоя тате. — Само работа.

— Добре — отвърнах. — Както и да е. Честно казано, тате, въобще не ме интересува дали работиш с нея, или я чукаш, изобщо не ми пука.

Тате премигна, мускулът на бузата му се напрегна и знаех, че иска да ми се развика, но не го направи и това ми каза всичко, което беше нужно да зная.

— Е, сега съм си вкъщи. Ще се кача да видя Грейси и след това какво ще кажеш да поръчам китайско, а, за трима ни? Може да си поръчаш каквото решиш и няма да ти мърморя, че поръчваш твърде много.

— Препекох си филийка — баща ми изглеждаше разочарован и същевременно облекчен. Реших да се възползвам от ситуацията. — Тате, ти си бил в училищното настоятелство дълго време, нали? Още преди аз да уча там. Как стана това?

— Наистина ли искаш да знаеш? — баща ми попита намръщен. — Бяха подели инициатива да ангажират повече бизнесмени и местни политици в стратегията за развитие на училищата. Инициатива на пълния спектър, така я нарекоха.

— О, ясно — усмихнах се, сякаш беше интересно. — Харесваше ли ти?

— Да — отпусна се тате.

Рядко го питах за живота му и на него му хареса. Това ме накара да се почувствам гадно заради следващия въпрос.

— Спомняш ли си Карли Шийлдс?

Тате седна за малко.

— Не мисля — отговори той.

Натиснах го още.

— Карли беше момичето, което се хвърли пред двуетажния автобус. Самоуби се пред училището.

— О, да, разбира се. — Тате бутна очилата си към носа си. — Ужасна трагедия, имала е много проблеми, но ги е крила в себе си. Много тъжно.

— Връчил си ѝ медал, когато е спечелила състезание по плуване, точно преди да се случи това — припомних му аз.

— Така ли? — изправи се той. — Е, не си спомням. Капнал съм, твърде съм уморен, за да ям. Мисля да си лягам.

Нямаше още осем.

Същата студена тръпка, която пропълзя отзад на врата ми, сега се насочи към вените ми. Той помнеше Карли, но тогава защо не каза повече?

— Тате? — извиках аз и това го накара да се сепне на вратата. — Виж, нещата тук са зле. Притеснявам се за Грейси. Остани тази вечер, моля те. Остани с мама. Не ни зарязвай.

Той ме погледна втренчено, сякаш наистина не разбираше какво му казвам. Опитах отново.

— Ти си възрастен, тате. Зрял човек си. Не е честно да бягаш, да правиш каквото там, по дяволите, правиш, и да зарязваш мен и седемгодишно малко момиченце да събираме парчетата. Ти си мъжът тук, затова бъди такъв.

— Слушай сега…

— Оф, зарежи.

— Върни се тук, Рижи — извика той към стълбището след мен точно когато мама излезе от стаята на Грейси.

— Той се върна за чисти дрехи — казах ѝ.

Къщата беше притихнала, стоях на площадката и слушах. Тате беше тук, чувах го как хърка в свободната стая. Бавно слязох по стълбите и отидох в хола. Лаптопът му беше на дивана. Затаих дъх и го отворих. Искаше ми парола, за да преодолея логин екрана, която не знаех. Чудех се какво би направила Аш? Мислех си за тате, за нещата, които обича, и реших да опитам. Грейси беше родена на 9 май, така че написах Грейси09. Познах от първия път.