Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

Лио поклати глава.

— Казваш го, сякаш е лесно, като например да избереш ляво или дясно, но не е така, Рижи. Въобще не е така. Не искам да се забърквам в тези гадости, но той ми е брат, нали? И се грижи за мен, а аз не познавам много други хора, които да го правят.

— Аз — отговорих. — И Роуз, и Наоми… господин Смит… майка ти, Лио! Моля те, не прави нищо глупаво…

— По дяволите, не съм глупав — изръмжа той. — Ще намеря начин.

— Добре де, но преди да решиш, може ли да ти покажа нещо?

— Не виждам защо не, в момента нямам шанс за успех с Каша.

— Това е тя. — Лио ме погледна. — Това е гласът на Наоми. Значи Наоми е въпросният DarkMoon?

— Да, или пък DarkMoon е бил с нея, когато изчезна. Никой друг не знае за песента, нито пък заглавието. А що се отнася до татуировките… Може би откачам, но ми се струва, че виждам някаква тенденция в тая работа. Мисля, че в някакъв момент, след като Най избяга, тя е била… отвлечена, хваната в капан, не знам. Държали са я някъде, където тя е осъзнала, че не иска да бъде, някъде, откъдето не е могла просто ей така да си тръгне или да се обади за помощ.

— Бро, това е сериозно.

— Знам, но песента, думите… тя звучи, сякаш плаче.

— Ако слушаш достатъчно дълго, може да си въобразиш всичко — Лио не звучеше като да е убеден. — Избягала е с някакъв, не е искала да бъде намерена и е създала нов профил, така изглежда. Може би нещата са се объркали, може би се е напила и е паднала в реката, а може би… може би е скочила. Така или иначе, звучи доста по-правдоподобно от твоята история. Имам предвид, ако е имала интернет, защо просто не ни е казала да отидем и да я вземем?

— Защото може би който я е държал, я е наблюдавал и се е страхувала да не я хванат — предположих. — Доста е лесно да шпионираш интернет историята на някого. Мама редовно проверява айпада на Грейси, свързан е с телефона ѝ, така че може да използва приложенията си, за да не би тя да направи нещо, което не трябва. А тате е качил приложение, което да проследява всеки клавиш. Ако някой е наблюдавал Най, за да се увери, че прави опит да избяга или да потърси помощ, ами тогава, разбира се, тя ще се опита да ни каже, без да я хванат.

Беше ми трудно да намеря начин да облека предчувствието си в нещо конкретно.

— Ако не е искала да бъде намерена, защо ще копира старите си плейлисти? Защо ще прави така, че ако някой търси, лесно да открие връзка между Наоми и DarkMoon. Ако помислиш от тази гледна точка, толкова ненормално ли звучи?

— Не зная… — каза Лио неуверено.

Погледнах през рамо, видях как една пеперуда си проправя път из плевелите и никога не каца за повече от секунда. Така се чувстваше и главата ми, сякаш отговорът е някъде там, но просто ми се изплъзва.

И тогава нещо се появи. Нещо привлече мислите ми.

— Помниш ли Карли Шийлдс? — попитах го. — Момичето, заради което са направили тази градина?

Лио погледна през рамо.

— Да бе, няма как да забравя това момиче, дето се беше хвърлило под автобус. Беше от випуска на брат ми, дори излизаха за малко. Когато ходеше с нея, беше различен. Ама какво общо има това с Карли Шийлдс?

— Ами ако…

Извадих телефона си и погледнах в училищния уебсайт.

Всеки випуск абитуриенти през последните няколко години правеше видеоклип, синхронизиран на плейбек към някое известно парче, и го публикуваше в Ютюб и уебсайта на училището. Върнах се три години назад, после четири и я намерих.

— О, боже мой, това е тя — казах, гледайки група момичета, които вървяха наперено по коридора на фона на песен на Бионсе. Косата ѝ беше различна, тъмна и къса, носеше очила и нямаше татуировки по голите ѝ ръце, но без съмнение беше тя, никакво съмнение.

— Карли? — Лио забеляза снимката. — Това не е Карли.

— Не — казах аз. — Това е Дани Хевън.

— Кой? — Лио ме погледна.

— Момичето, което срещнах в „Камдън“, имаше татуировка, почти същата като тази на Най, и когато го споменах, тя направо се побърка от ужас. Лио, тя е била в нашето училище. А Карли Шийлдс е била умно момиче, звездата на училището, шампионка по плуване и страхотна арфистка. Всичко се е нареждало много добре за нея и изведнъж застава пред автобуса, защо? Защо да прави нещо толкова нетипично за нея?

— Не. — Лио поклати глава. — Ти събираш две и две и получаваш петдесет и седем. Най беше склонна към бягства.

— Преди да създадем групата — да, но не и след това.

— Да, може би.

— Може би греша, но тези три момичета са учили в едно и също училище. Едното от тях е мъртво, а останалите две имат един и същ вид татуировка. Тук има нещо, Лио, усещам го.