Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

— Какво? По дяволите, Рижи, не! — поклати Лио глава. — Дори не знам за какво говориш. Мислиш, че съм крил къде е Най и не съм го споменал? Това ли мислиш за мен?

Болката, която се изписа на лицето му, ми дойде неочаквано, досега изобщо не ми беше хрумвало, че моето мнение има някакво значение за него. Беше шок изведнъж да видя Лио също толкова несигурен като всички нас.

— Не — отпуснах ръце до тялото си и свих рамене. — Истината ли искаш? Не знам какво да мисля. Всичко е толкова странно и объркано. Мислех си, че познавам Най, но нямах никаква представа, че планира да избяга или какво въобще е ставало в живота ѝ, че да я накара…

Млъкнах. Още не бях готов да му разкажа всичко за песента на Най в Тунифай.

— А пък Роуз е отчуждена и странна, и сякаш се опитва да ме избягва…

— Не само теб, мен също — добави Лио.

Отново този поглед, изпълнен с болка, и изведнъж разбрах защо е този внезапен интерес към Каша — той се опитваше да забрави момичето, в което тайно беше влюбен. Познато чувство.

— Нещо става с Роуз — казах. — А ти носиш „работен“ телефон с номера на Най в него. Така че съжалявам, приятели сме, но точно сега? Точно сега всичко ми се струва възможно.

— Окей — призна Лио и се облегна на ниската тухлена стена, ограждаща онова, което трябваше да бъде мемориална градина за едно момиче, което се беше самоубило преди няколко години, но почти винаги беше превзета от плевели. — Схванах, предполагам. Разбирам какво искаш да кажеш за Роуз. Но за този телефон даже забравих, че го имам. Арън ме помоли да го взема, когато беше вътре. Понякога му изпадаше подръка телефон и можехме да говорим. Понякога трябваше да му вземам разни работи, неща, които трябваше да внесе незабелязано.

— Искаш да кажеш, че си се забъркал с контрабанда? — Очите ми се разшириха.

— Вътре е доста тежко, имаш нужда от контрабанда, за да си спечелиш уважение.

— Контрабанда, като… наркотици?

Лио не отговори и ми дойде като шок. Нямах представа, че точно това прави. Може би беше прав, може би всички ние само се преструвахме, че сме приятели. Истинските приятели знаят всичко един за друг.

— Мамка му, Лио, ако те бяха хванали…

— Още нямах шестнайсет, нямаше да е голям проблем.

Нямаше начин да му обясня, че от идеята да се прави нещо толкова опасно направо ми се повдига, затова дори не си направих труда да опитвам.

— Това все още не обяснява защо имаш номера на Най в него.

— Защото първата вечер, когато я търсихме, преди да разберем, че телефонът ѝ е изключен и липсва… Помислих си, че може би ще отговори на обаждането, ако идва от непознат номер. Затова ѝ звъннах от него. Обаче директно ме препрати към гласовата поща. Опитах няколко пъти. Мислех да опитам отново след няколко дни, затова запазих номера, но после разбрахме, че телефонът ѝ липсва, и направо изключих.

Всичко, което каза, имаше смисъл, но все пак Лио беше един от най-близките ми приятели, а имаше таен телефон. Това не беше добре.

— Може ли да си го получа обратно, моля? — попита той и аз му го подадох.

— Щом Арън вече е навън, защо ти е?

— Защото да свириш в училищната банда не е истинско, бро. Това е детска работа. А аз трябва да започна да гледам реалистично на нещата. — Той потри с две ръце късо подстриганата си коса. — Арън има нужда от мен и понякога иска да съм извън мрежата. Както и да е, сега ще го изхвърля. И ще взема друг. Виж, имахме добра година с групата. Може би най-добрата година в живота ми и със сигурност ще свиря на концерта, но в някакъв момент ще трябва да приема факта, че това не е моят живот и че не мога повече да се преструвам. Някой като мен да направи кариера, като свири на китара? Просто няма как да се случи, Рижи. Просто няма как.

— Сега говори Арън, не ти — отвърнах аз. — Не позволявай на Арън да ти казва кой си.

Лио ми хвърли такъв поглед, че ми стана ясно — ако бях някой друг, вероятно щях да си го отнеса.

— Казвам ти да не загърбваш това, в което си добър. Ти си страхотен музикант, Лио. Наистина страхотен. Не пропилявай таланта си.

— Мамка му, Рижи, наистина не знам вече. Сещаш ли се за момчето, което Арън рани. То е поело територията на Арън, докато го нямаше. И сега Арън трябва да направи нещо с него, да го нарани още по-зле от преди, разбираш ли? В противен случай, каза той, ще спрат да го уважават и никой няма да върти бизнес с него. И иска да съм до него, когато започне.

— Да го нарани още по-зле от преди? Та първия път той почти го уби… — И изведнъж загрях какво иска да каже. — Лио, мамка му, не. Не можеш да го направиш, ти не си като него.