Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

Трябваше да се овладея, да обмисля всичко добре, иначе тотално щях да се объркам.

Докато се изкачвах по стълбите, видях, че вратата на Грейси е отворена и че тя е заспала свита върху покривалото на леглото си, все още облечена с училищната си униформа. Нямаше никой в стаята на родителите ми, което означаваше, че мама се е отрязала рано някъде долу, а тате отново липсва. Оставих я сама, когато реших да се изключа от този живот и да си създам място в света само за мен. Оставих я да се погрижи сама за себе си и дори не знаех дали е яла тази вечер.

Що се отнасяше до мен, аз съвсем скоро щях да се махна оттук, още няколко години — и изчезвам. Но Греиси, за нея изобщо нямаше да е скоро, а тя си имаше само мен. Как щях да оправя нещата за нея?

Отворих лаптопа си и гугълнах Дани Хевън, но нито един от профилите ѝ в социалните мрежи не беше публичен, което беше доста необичайно за изпълнителка, която се опитва тепърва да се утвърди.

Едно нещо не ми се връзваше — тя се разстрои, наистина се разстрои, когато забелязах татуировката ѝ.

Трябва да има нещо, което да свързва всичко това. Нещо, което свързва Дани с Наоми, и единственото, което в момента ми хрумваше, беше музиката. Ами ако Дани имаше побъркан фен, който я е нападнал и… татуирал? Искам да кажа, това звучи безумно, но то всичко звучеше безумно. Може би това се е случило и с Наоми, само дето ние нямахме никакви побъркани фенове, а и повечето ни фенове бяха от моя випуск и имах телефонните им номера. С изключение на DarkMoon.

Върнах се на плейлиста на DarkMoon в Тунифай и се зачудих дали нямаше някаква връзка с това. Може би въпросният е включил и парчета на Дани в плейлиста си. Прескочих онези, които дублираха списъка на Наоми, и потърсих по-нови. Не намерих никаква Дани Хевън, въпреки че, за разлика от „Огледалце, огледалце“, Дани беше регистрирана като изпълнителка в Тунифай. Тогава видях нещо, което смрази кръвта във вените ми.

Тук имаше песен на „Огледалце, огледалце“: „Намери ме, преди да бъда изгубена“.

Като всички песни в Тунифай, текстовете също бяха публикувани под записа на парчето и ме подразни най-вече това, че песента, която тоя нещастник е откраднал, беше същата, за която написах музика и която изпях на Наоми в болницата…

Обаче това нямаше как да е възможно. Защото аз взех тази песен, текста за нея от бележника, който намерих в стаята на Наоми. Единствените двама души на този свят, които знаеха, че тази песен съществува, бяхме Най и аз.

В такъв случай този DarkMoon трябва да е гаджето ѝ. Това ще да е. Това вече имаше смисъл. Това трябваше да е човекът, с когото е избягала. Може би ако откриех кой е, щях да разбера какво се е случило с нея и къде е била, както и защо изобщо не се беше свързала с нас.

Кликнах върху песента, приближих телефона до ухото си и се заслушах в акустичната китара. Мелодията, която се разнесе в ушите ми, адски приличаше на тази, която написах за текста на Най. Китарата звучеше малко слабо, а дори и с усилен докрай звук качеството беше аматьорско, вероятно правено с телефон. Тогава дойде вокалът и сърцето ми бързо запрепуска. Беше нежен, сладък, тъжен глас на момиче, издигащ се и спадащ, извисяващ се и копнеещ, извиващ се със звука на китарата, създаващ стихове от звуци.

Познавах този глас, защото принадлежеше на човек, когото обичах. Познавах всяка нота и интонация.

Това беше Наоми. Никакво съмнение.

Плейлистът беше направен на 22 август. Когато Наоми вече беше изчезнала. И най-накрая разбрах.

DarkMoon не беше гаджето на Наоми. Това беше Наоми.

Но защо фалшиво име?

Защо не се е свързала с нас? Защо поне не ни каза къде се намира?

Освен ако… Отново прочетох заглавието на песента.

„Намери ме, преди да бъда изгубена.“

Фалшивият интернет профил на Наоми нямаше никакъв смисъл.

Освен ако се е намирала в капан и е знаела, че я наблюдават през цялото време. Освен ако е направила всичко възможно да привлече вниманието ни, без всъщност да привлича внимание.

Освен ако е била уплашена.

Посегнах към телефона си и звъннах на Аш.

— Какво? — отговори тя още на първото позвъняване.

— Това направо ще те побърка — казах аз.

18

Не спах. He можех да спя, не и след като събитията прииждаха като голям и шумен карнавален оркестър, който се приближаваше все повече и повече.

Спорих с Аш цяла нощ.

— Трябва да кажем на полицията — заявих аз.

— Защо? — отвърна тя. — Те ще видят единствено бягство на тийнейджърка, която е качила някакви песни на музикален сайт. Голяма работа. Не, няма да го направим. Не и докато не проуча DarkMoon. Ако е била Наоми, ако е търсила помощ, щеше да знае, че ще я търся, и щеше да остави и други следи.