Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

Аватарът ѝ беше илюстрация на момиче, профилът му, с дълги извити кичури коса, обвиващи се около пълна луна. Само няколко публикации, никакви селфита, само някакви мотивиращи глупости, няколко скучни снимки на един и същ изглед и това беше всичко.

Типично, първият ни суперфен и тя се оказа смотана.

Тогава видях, че линкът в Инстаграм профила ѝ води към Тунифай, и го последвах. Само че там потребителското ѝ име беше различно. DarkMoon. Онзи същият профил, който беше копирал всички плейлисти на Най. Еха, това се казваше суперфен. Или някой с нездраво любопитство. Тъмните неща изваждаха на бял свят още по-тъмни гадости у хората, в това нямаше никакво съмнение. В седмиците след изчезването на Най последователите ни в социалните медии се бяха удвоили, а после отново след новината, че е била намерена и е в кома. Хората обичат трагедията. Хората наистина са странни.

DarkMoon наистина държеше да бъде забелязана.

Чудех се дали е секси.

Може би тя е първата ни фенка.

Или е маниачка.

Искам да кажа, предполагам, че тя е тя, но кой знае? Тя можеше да се окаже четирийсет и пет годишен шофьор на камион, на име Кен.

— Кой е този човек, имаш ли идея? — попитах Най. — Вероятно някой нещастен седмокласник от художественото. Въпреки това е подходящ суперфен, пък и винаги сме искали такъв, нали?

Механичен звук на дишането ѝ, пиукане на апаратурата. Струваше ми се, че вътрешностите ми се сгромолясват вътре в мен.

— Толкова много ми липсваш, Най — прошепнах аз.

Чувствах гърлото си пресъхнало, очите ми горяха, но нямаше да плача. Най никога нямаше да ми позволи да го направя, ако ме хванеше да плача за нея.

Телефонът ми изведнъж започна да бръмчи от известия. Туитър? Не ползвах това нещо от месеци. Но едно след друго известията продължаваха да пристигат.

@Керис сподели вашия туит

@БийСий сподели вашия туит

@ХунНун94 сподели вашия туит.

Какъв шибан туит?

Бързо влязох в @mirrormirrorband и видях, че имам 29 споделяния и продължаваха да се увеличават. Изглеждаше, че съм туитнала снимка на татуировката на Най.

Знаете ли кой е направил това, или някой с подобна?

Моля, помогнете ни да разберем какво се е случило с Наоми.

— Майната ти, Аш — казах.

— Грубо — чух гласа на Ашира, застанала на прага.

Тя ми направи знак да я последвам в коридора извън стаята на Най, което и направих.

— Хакнала си ми Туитъра! — Стараех се да не говоря на висок глас и тикнах телефона си в лицето ѝ.

— Не, взех го назаем, за да постна снимката на татуировката. Туитър е най-подходящ като платформа за събиране на информация, много по-вероятно е да има споделяния, повече гледания, по-голям шанс да попаднем на нещо. Знаех, че ще кажеш „да, затова си помислих направо да се възползвам и да го направя. Знаеш, че 16 ч. е най-подходящото време за туитове.

— Мамка му, хакнала си Туитъра ми — казах отново, а минаващата медицинска сестра ми хвърли доста странен поглед.

— Това е Туитърът на групата, така че поне двайсет и пет процента е на Най, пък и освен това що за идиот няма да сложи двустепенна верификация. Вие. Тъкмо ще научите нещо полезно. Няма нужда да ми благодариш.

— Здравей, мила, здравей, Рижи. — Джаки и Макс излязоха от асансьора, изглеждаха съсипани и уморени. — Другите още ли ги няма?

— Още не — казах. — Лио има някакъв проблем вкъщи, а Роуз каза, че баща ѝ ще я докара по-късно.

— Добре тогава. — Джаки ме потупа по ръката, преди да отиде да види Най.

— Трябва да ти кажа нещо — прошепнах на Аш, дърпайки я по-далеч от отворената врата на стаята на Най. Снощи изчетох текстовете за песни на Най и…

— Господин Демир?

Един глас зад нас ни прекъсна и Аш постави пръстите си на устните ми, за да ме накара да млъкна, което напълно ме изненада. Тя кимна към баща си, хвана ме за ръка и ме поведе към мястото, където той говореше с лекарката.

— Д-р Патерсън? — Макс се усмихна на лекарката, но тя не се усмихна в отговор.

— Може ли да дойдете с вашата съпруга? — каза тя. — Така ще мога да дам кратка информация и на двама ви едновременно.

Джаки се появи на вратата, сълзите вече напираха в очите ѝ.

Макс хвана ръката ѝ и я стисна здраво, докато д-р Патерсън говореше, насочвайки погледа си навсякъде, но не и към нас.

— Последната компютърна томография на Наоми показва, че кръвоизливът в мозъка ѝ е спрял, което е положителна новина. Въпреки това отокът на мозъка ѝ все още е твърде голям. Решихме да продължим медикаментозната кома още двайсет и четири часа и тогава ще преценим ситуацията.