Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

— Като за откачалка.

— Задник! — извика Роуз след него, когато той си тръгна.

— Шибан задник, нали?! — Тя вдигна глава и ме погледна. — Какво ще кажеш да се чупиш от училище и да дойдеш да се изтегнеш някъде на слънце с мен?

При мисълта за високата трева и Роуз, с коса, окичена с маргаритки, и очи, пълни със смях, забравих всичко, което Най беше казала и направила, още преди да кажа „да“.

13

Чакахме я при училищната порта, когато Роуз изскочи от аудито на Аманда. Приличаше на шибана филмова звезда. С дълго палто от изкуствена кожа и леопардова шарка, бухнала коса, със сенки и устни в наситенорозово.

Лио и аз стояхме там и я наблюдавахме, а аз просто знаех, че изражението ми е точно като неговото, зяпнала уста, ококорени очи и глава, бавно поклащаща се от ляво надясно, в перфектна симбиоза между какво-по-дяволите и боже-обичам-я. Баща ѝ не слезе от колата, дори не извика „довиждане“, просто потегли, след като Роуз блъсна вратата на колата. Тя не си направи труда да погледне през рамо, докато вървеше към нас с опънати ръце.

— Моите хора, моите хора! — извика тя, обгръщайки ни с ръце, целуна ни поред, първо Лио и после мен.

Усетих лепкавия отпечатък на секси розовото ѝ червило върху бузата ми.

— Какво, по дяволите? — каза Лио, смеейки се и гримасничейки едновременно.

— Вкараха те в затвора и те върнаха в училище на следващия ден, сякаш нищо не се е случило? — попитах я аз, а тя ни хвана под ръка и се насочи през входа за единайсети клас с високо вдигната глава, сякаш се забавляваше на макс.

— Кой знае? — попита тя, озарявайки с усмивка всеки, край когото минавахме. — Всички ли знаят?

— Не сме казали на никого — отвърнах. — Нямаше нужда, беше по всичките ти профили.

— Страхотно, нали?! — Роуз се изкикоти. — Тъпанарско и хипстърско, две в едно, а? Не е ли невероятно! Това е най-рокендрол нещото, което сме правили някога. Това, което трябва да направим сега, е да напишем песен за затвора.

— Бро, един час в ареста не е истински затвор — скръсти ръце Лио, решен да не се впечатлява. Все пак той беше виждал килията в полицията неведнъж или два пъти.

— Все едно — Роуз сви рамене. — Няма значение колко време е било, важно е как изглежда, нали? Всъщност беше проста работа. Поплаках, а милата женица убеди дебелия да ме пусне.

— Баща ти ядоса ли се? — попитах я аз, а тя се засмя.

— Татко дори не знае, че се е случило.

— Но как? Трябва ти възрастен, за да те измъкне. Аманда ли беше?

Роуз само ми се изсмя.

— Имам си начини.

— По дяволите, Роуз, и какви са? — Лио поклати глава.

— Не казвам — ухили се тя и ми идеше да я убия. — Да кажем просто, че от по-зрелите мъже има полза.

Лио отвърна лицето си от нея, за да скрие как се е почувствал от думите ѝ.

— Мамка му, Роуз, можеше да пратиш съобщение! — казах аз.

След като прочетох текстовете на Най, наистина не ми беше до това да говоря с нея, а и не знаех със сигурност дали е редно да кажа на някой друг за тях. А първото нещо, което бе направила тя, беше да качи селфита в Инстаграм и да се обади на кого? На Маз Харисън?

— Къде е драмата? — Роуз се озъби рязко.

— Баща ти ще разбере, че някакъв тип те е измъкнал от затвора — предупредих я.

— Не, няма, пък и не се интересува толкова от мен. — За миг Роуз изглеждаше разочаровано. — Тази сутрин му заявих, че имам махмурлук, само за да видя как ще реагира, а той каза, че след няколко седмици ще вземем дипломите си, че съм умно момиче и че ако спра да върша глупости, ще имам светло бъдеще. Но ако съм решила да съсипя собствения си живот, той не можел да направи нищо повече, трябвало да се съсредоточи върху Аманда. Всъщност тя е всичко, за което го е грижа, сякаш щастието на Аманда е основната му работа. А пък аз, аз съм просто неудобен елемент, страшно огромен, досаден придатък към безкрайния им меден месец.

— Е, поне си е бил вкъщи — отбелязах аз. — Тате не беше, когато се събудих тази сутрин. Дори не знам дали се е прибирал.

— Ох, кой изобщо се нуждае от бащи? Всъщност така е подобре — каза Роуз, като избърса с палец червилото от бузата ми. — Животът щеше да бъде далеч по-скучен, ако го беше грижа. И нямам нужда той да се интересува от мен, така или иначе, имам си ново татенце!

— Отврат — изпъшка Лио.

— Какво въобще означава това? — попитах, докато звънецът биеше.

— Какво мислиш, че означава?

Мили боже, Роуз беше вбесяваща.

— Репетиция на обяд — обърна се Лио към нас и се затича да влезе в час, очевидно с огромно желание да избяга от драмата на Роуз и саркастичните ѝ намеци за по-възрастни мъже.