Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

Тримата — Лио, Роуз и аз — се обърнахме да погледнем Лекридж и накрая разбрах какво трябва да кажа.

— Пич — заявих аз. — Ти си част от бандата.

12

В кого е на път да се влюби Роуз?

Седях на леглото си, криейки телефона си под възглавницата. Тялото ми беше изгубило доста маса, силно и здраво, както беше в момента, но и дебелите, и слабите ми години все още витаеха наоколо като призраци, сякаш всеки път изразходвах по десет процента от себе си, докато се опитвах така да оформя тялото си, че да прикрия болката или пък да я покажа — трудно беше да се каже кое от двете. Но понякога, колкото и да съм в добра форма, просто отпадам и горя в треска — и днес е един от тези дни.

Мозъкът ми продължаваше да кипи: татуировката, Аш и нейната мисия, от която по някакъв начин сега съм част… и още нещо. Имаше нещо друго, неуловимо, което ми убягваше всеки път, когато се опитвах да се сетя какво точно е. Сякаш забравях нещо важно, но каквото и да беше, изглежда, ми се изплъзваше.

В съседната стая мама лежеше на леглото, напълно облечена, тотално пияна, с килната чаша водка с тоник в ръката си. Помислих си дали да не ѝ взема чашата, когато я видях така, но не го направих. Исках тя да се събуди по някое време през нощта от шока от студената течност по бедрата си или дори от звука на счупено стъкло. Може би тогава щеше да добие някаква представа за състоянието си.

Тате сигурно пак е излязъл, ако изобщо се е прибирал.

От другата страна на коридора Грейси спеше под приказните си светлини. Надявам се, че след училище са пили чай и са изкарали нормален и приятен следобед с мама. Обикновено така ставаше, обикновено тя получаваше една весела, подпийнала майка, любяща и забавна. Гневът се появяваше едва по-късно, след като Грейси си легнеше. Аз се промъкнах на площадката на стълбището и проверих Грейси — лицето ѝ беше спокойно като нейната душа и си спомних какво е да бъдеш на седем години, в момент от живота си, когато нямаш никаква представа, че понякога светът те мрази без каквато и да е причина.

Сега, каквато и умора да чувствах, не можех да затворя очи и да заспя.

Опитах се отново да изпратя съобщение на Лио, но той не беше на линия.

Продължавах да мисля за начина, по който гледаше Роуз, преди полицията да се появи. За начина, по който тя го погледна, и за болката, която това ми причини. Ако тези двамата се съберат, тогава всичко ще се промени. Първо бяхме четирима приятели, след това трима, но ако се съберат, бихме били те двамата и аз, дето се мъкна след тях. Вероятно това беше много гадно от моя страна, но просто не го исках. Ние четиримата бяхме най-хубавото нещо, което някога се е случвало в живота ми. Не исках да се връщам към онова кльощаво джинджър нищожество, което никога и за никого не е означавало нищо. Не исках отново да бъда от онези, дето никой не ги забелязва. Боже, понякога така се отвращавам от себе си!

Посегнах към чантата си и извадих тефтерите на Наоми. Пълни с хвърчащи парчета хартия, идеи, които е имала и е записала върху всичко, попаднало ѝ подръка — скъсана опаковка от сандвич, носна кърпичка, ъгъл от тетрадка за упражнения. Всеки друг би ги събрал в бележки на телефона си, но не и Най. Предполагам, че има някакъв смисъл в това, след като голямата ти сестра може да надникне във всичките ти онлайн неща, когато си пожелае.

Изтърсих тефтера, за да изпаднат хвърчащите записки, и ги избутах настрани. Върнах се към завършените текстове за песни, написани вътре, и колкото повече четях, толкова повече се чувствах така, сякаш надничах през прозорец към нещо, което не е предназначено за мен. Всеки от текстовете беше изпълнен с жар и страст, което изобщо не беше характерно за Най. Когато пишехме заедно, пишехме за това да бъдеш свободен, да бъдеш себе си. Без да си част от нещо общо, без да ти пука за нищо. Понякога пишехме за желанието си да бъдем с хора, които никога не биха пожелали да са с нас, но изобщо не ни беше хрумвало да пишем неща като тези. Песните, които четях, бяха писани за конкретен човек, не бяха за желания и мечти. А за изпълними неща.

Думите от страниците се набиваха в очите ми — думи, които ми казваха нещо, което за всички нас би трябвало да е ясно като бял ден, но никой от нас не го бе забелязал.

Наоми е била с някого точно преди да изчезне.

Наоми е била влюбена, нещо повече, имала е абсолютно пълнокръвна, напълно чувствена, 18+ сексуална връзка. И точно за това се говореше в тези песни. Тя е била влюбена, обсебена. Седях, препрочитах песните отново и отново в търсене на намек за кого биха могли да се отнасят.