Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

Замислих се за Аш. Нейните теории и идеи звучаха толкова реалистично. Но сега, на дневна светлина, с приятелите ми до мен…? Аш беше доста напрегната, ами ако всичко това беше само в главите ни? Щеше да бъде по-лесно просто да оставим възрастните да се справят сами, да им се доверим. Далеч по-лесно. В крайна сметка това им е работата, нали така?

Единственият проблем е, че възрастните се нуждаеха от причини, от ясни малки отговори, които да се побират в кутия, за да могат да ѝ сложат етикет. Случилото се с Най беше неясно, нямаше никаква причина, която да му придаде смисъл, а и не се побираше в кутия, но те не искаха да го признаят. Може би се страхуваха.

— Още не ми се прибира вкъщи — казах аз.

— Не е нужно — отвърна Роуз. — Вкъщи ме очакват само баща ми и скучната ми мащеха и те ще искат да правим нещо заедно. Например да гледаме филм или да играем на проклетия „Скрабъл“. Сякаш ако прекарам повече време с нея, няма да бъда толкова отвратена от факта, че е достатъчно млада, за да ми бъде по-голяма сестра.

Без да е необходимо да го обсъждаме по нататък, обърнахме гръб на крайбрежието и се насочихме към магазина в края на пътя.

— Просто си знам, че като се прибера вкъщи, мама ще е напрегната заради Арън — каза Лио. — Щом отворя вратата, ще ми опява дотук — той посочи върха на главата си.

— Нещата са… — погледнах към Роуз и тя: повдигна озадачено вежди.

Знам, че се чудеше какво ще кажа, и истината беше, че аз също. Но така или иначе го казах:

— Мога да разбера защо майка ти е притеснена, бро. Покрай Арън ти си навлече доста неприятности. А откакто той е вън от картинката, почти ги няма. Така че…

— Гледай си работата, Рижи — каза Лио, като без гняв, но безцеремонно ми затвори устата. — Не съм малко дете. Достатъчно голям съм. И изборът си е мой. Арън ми е брат, не е шибаният Капоне. Всички трябва да се успокоите. Ще ида да взема още нещо за пийване.

— Просто го остави — каза ми Роуз, докато стояхме пред „Спар“ и го чакахме. — Няма смисъл.

— Да не искаш да свърши като преди? — отсякох. — Арън наръга един мъж и го прати в болница. Какво ще стане, ако Лио се замеси в такива гадости?

— Лио е прав, достатъчно голям си е. И не е същото хлапе, каквото беше преди година. Трябва да му имаме доверие.

— Имах доверие и на Най — прошепнах тихо.

— Да, но Най не е Лио. На Лио му е било трудно цял живот, Рижи. Аз се преструвам, че живея живота на бедното малко богато момиче, но знаем много добре, че животът ми е доста лек, въпреки че баща ми е пълен нещастник. А ти, ти имаш дом, където да се прибереш, и храна в хладилника, ако и майка ти да е все пияна. Обаче Лио… Лио никога не е имал това и е съвсем наясно какво го очаква, и когато му дойде времето, той ще реши как да постъпи, а ти и аз, с хубавите ни къщи и пълни коремчета, и платени сметки, наистина не сме в позиция да му даваме акъл.

Вгледах се в лицето ѝ, все едно го виждах за първи път, макар да познавах всяка извивка и черта. Винаги ме е изненадвала колко е дълбока, когато си мислиш, че е повърхностна, и колко е мила, когато си мислиш, че е жестока. И освен всички тези неща, тя беше смела, един от най-смелите хора, които познавах.

— Ти си минала през лоши неща — казах тихо. — Знаеш какво е да бъдеш силен, подобре от всеки, когото познавам.

Роуз не каза нищо и отвърна лице от мен.

— Да, ами аз съм добре, така че…

— А моят живот… — опитах се да намеря думи. — Няма да е точно, ако кажа, че се развива както трябва.

— Би могло да е. — Роуз все още не ме поглеждаше. — Хей, какво мислиш за Маз Харисън. Сладък е, нали?

— По-големият брат на Тина Харисън? — погледнах я. — Ами че той не е ли на двайсет и пет?

— Е, и? — Роуз ми хвърли поглед от типа „какво-от-това“.

— Ами отвратена си от твоята далеч-не-толкова-възрастна мащеха, лицемерке — напомних ѝ аз.

— Това е съвсем различно. Както и да е, той ме харесва.

— Откъде знаеш?

— Писа ми във Фейсбук.

— Във Фейсбук! Ето по какво му личи, че е стар — ползва Фейсбук.

Роуз започна да се кикоти.

— Да, нали? Не съм влизала в този профил, откакто бях на тринайсет. Направо убийствено.

— Значи е нещастник.

— Ама е наистина сладък — заяви Роуз. — И ако можеш да се свържеш с някого духовно, романтично, като среща на умовете, защо възрастта да е от значение?

— Защото е противно — отговорих аз.

Лио излезе от магазина и ни подмина, бутилки дрънчаха в найлоновата торбичка и ние прекъснахме разговора.

— Хайде — каза той и го последвахме, като оставихме темата за Маз Харисън на заден план. Или поне се надявах да е така.