Розмари Мео - Стопанката на Господ

На глас!!!

Помни, че туй е наричане, а не намисляне! Магията му има глас, само така хваща! Ето сега ти например, като я поздравиш водата, ще ѝ речеш: „Аз съм Райна и съм българка!“. Тъй водата ще знае коя си и къде ти е коренчето, че да се свърже с него. Сега вече се знаете. Туй вече е твойта вода. Постойте си още малко заедно, остави съда на­вън и се прибери. Нека водата ти остане няколко часа под небето да се измълчи и очисти. В полунощ пак излез при нея. Тогаз силата ѝ е най-голяма. Хвани пак съда с двете ръце. Можеш и в скута си да го туриш, ако ти натежава. Сега си затвори очите. А сега помисли! Кое е туй нещо, дето ако стане, ще ти донесе нова сила и радост? Кое е туй, дето ще ти обърне живота? Не бързай! Полекичка... Опитай да чуеш оня глас, дето иде най-отвътре, от твоя си олтар, в твойта душа. Може и да не си го чувала досега... или да си се правила, че не го чу­ваш... или да си му запушвала устата... Помисли коя е твойта радост. Най-тайната, най-милната, най-желаната. Как ѝ е името на таз ра­дост? Туй ли е? Или още не е съвсем ясно... Изчакай го да се избистри... да грейне... да го видиш името! Ха сега го изречи на глас на водата! Ясно и силно! „Искам силата си, за да... Срещна... постигна... намеря... простя... преборя... призная... променя... дочакам...“ Кой, кого, какво точ­но? Говори ясно и честно! Помни, че за да я призовеш твойта радост, требе да ѝ дадеш име! Твоята радост, не нечия чужда! Само твойта, на Райна! Не се моли, а искай! Радостта е твое право. И е твое пра­во да я стигнеш! Ако требе, ще е твоя битка! Викни си силата, за да тръгнеш напред! Казвай на водата всяка дума, дето ти иде в тоз мо­мент. Продължавай, докато стихне оня глас.

После пак притихни. И пак си постойте двете с водицата. Сега опитай да видиш как ще ти изглежда животът, когато точно тез, речените неща се сбъднат. Отвори очи и надникни във водата. Огле­дай се в нея. Виж се сега как изглеждаш сбъдната. Виж как си обле­чена. Има ли около тебе някой? Държи ли те за ръката? Виж къде си. На какво ти мирише? Утро ли е? Вятър има ли? Чуваш ли нещо? Тоз глас чий е? Залез ли е? Или е нощем? Преживей го! Наслади се на тая радост! Разбъркай я, поиграй си с нея! И не бързай хич, полекичка прис­тъпяй... Туй си е твойта приказка, поживей си в нея... Като си готова и ти стане едно спокойно на душата, завърши на глас с онуй старото. НЕКА РЕЧЕНОТО МИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО!

После покрий водата с бяла кърпа и се прибери. Остави водата цяла нощ да поема реченото. Да го чуе, да го залюлее, да го изкъпе, да му вдъхне живот и да го нареди. Заранта, като се събудиш, първо иди при водата. Може и да е замръзнала, ако си я правили преди Водици. Прибери я вътре, стопли я, почакай я. Умий си първо очите с нея. После кротко и с обич отпий. После пак... Усети нейния дар с цялата си душа.

После да склониш чело пред Водата и да ѝ благодариш. Пий от нея през целия ден. И се радвай!

И помни: Никога няма да наричаш водата за друг човек, казвала съм ти! Никога! Колкото и да ти е милен, колкото и да е закъсал! Туй в природата е закон! Всеки сам си избира живота, добрините в него, ло­шотиите и здравето си. Не посягай на пътя на никого, дори с обич! Не му пречи да си научи уроците! Или пък да не ги научи. Ако искаш да му помогнеш, разкажи му за водата и за магията. Нека сам да избере дали да го стори. Туй също е урок и сила.

Хората все питат и ще те питат дали работи наричането на водата. За мен работи от години. Явно и за други е работило, че да стигне до нас. Много стара магия е туй. А от мен да знаеш, че тол­коз оцелява само истината. Само тя има такваз сила. Колко работи за тебе или за някой друг, зависи от силата, куража и вярата на човека. Ама най-вече зависи от туй дали си разбрал какво точно искаш в тоя живот. Там е ключът! В проумяването!

Ей на, за туй наричане ми се ще да разкажеш на хората, Райно! Да знаят! Пък да я дадат тая магия на децата си. Щото туй си е наша магия, българска! Важно е децата да я знаят, пък те да могат да на­ричат. Децата не ги е страх от магията. Чисти души са те. Знаят, усещат... На тях, Райно, на тях разкажи!...

РАЙНИНАТА МАГИЯ

Райна занесе на Магда всичките си тетрадки. Старата ги нареди на масата и седна. Притвори очи, приведе се и се заслуша. Понамръ­щи се, усмихна се, промърмори нещо... Часовникът спря, да не ѝ пречи. Магда сложи ръка на първата тетрадка и я погали. После ръцете ѝ за­играха по кориците. Местеше ги, обръщаше ги, след туй ги разбърк­ваше и ги нареждаше пак. Дръпна една и я сложи настрани. Накрая ги нареди на купчина и отвори очи.

- Туй е. Така ще ги наредиш, така ще е ясно.