Розмари Мео - Стопанката на Господ

И точно в тоя час третата нищенарка се присегна към сукно­то на Магда Богданова. Дръпна основния конец... вдигна ножицата и... Времето сложи ръка на рамото ѝ. Светът за миг спря. Вто­рата нищенарка дръпна червена нишка от сукното на Райна и я подаде на Времето. То я пресука и я даде на третата нищенарка. Вдигна третата изтънялото сукно на Магда и вплете в него чер­вената Райнина нишка. Сложи го на земята. Земята полекичка му изпрати дъха си...

- А спри малко, че ти донесох баклава - стресна се Райна от крот­кия глас. Обърна се и видя баба Рада с голяма чиния. Зад Рада пристъпя­ше Господ с червен пискюл на рогата. Хвърли се на врата на старата и се разплака с глас.

Една седмица Райна не пусна косата. И тя не пусна нея. След туй запълзя из двора и оплеви всичко останало. Мушваше се във всяко ъгъл­че. И изтръгваше всяко листо, дето не му беше там мястото. Среса с ръцете си цялата градина. Сабрие мина един ден да види какво става и много се смя. Рече на Магда, че е направила на Райна магия и ѝ е оп­лела душата в косата. Смееше се Сабрие и викаше, че трябва да ѝ се лее куршум. Рада мълчеше и тихичко поливаше на Магда саксиите. И един ден Магда отново се дигна и се развъртя из селото, повела Гос­под за въженцето.

Ала Времето не я изпускаше от очи. Все ѝ мереше сянката...

- Не си ми рекла още какви са тия хора, дето са те викнали в София - рече Магда в една дъжделива вечер.

- Това е един център за рехабилитация, за лекуване на зависими хора.

- И от какво са зависими?

- От наркотици и алкохол.

- С наркомани не съм работила. Само по телевизора съм ги гледала. Виж, с алкохола съм се срещала. Умът на хората се размеква от него. Едва се събира такъв ум...

- И с наркоманите е така.

- И откъде тия хора са чули за тебе?

- Аз... започнах да пиша в един вестник. Да публикувам разни неща. Тия, дето ми се случиха тука и после, докато пътувах. Направих един семинар...

- Какво си направила?

- Разказвах. За обичаите, за обредите... Нали си записвах, за да раз­казвам после.

- Какво си разказвала? - очите на Магда рязко се приближиха и ста­рата опря ръце в масата. Зениците ѝ се свиха като на ястреб. Магда бръкна в душата на Райна и я стисна здраво. - Нали помниш, че не всич­ко може да бъде речено? И че магията може и да събори някой?

- Помня... знам... - на Райна не ѝ стигаше въздух.

- Нали помниш, че магията ходи само при майстор? И че с майстора си се пазят един друг?

- Знам... моля те... - в очите ѝ избиха сълзи.

- Нали помниш, че магията е дар и както е дадена, тъй може да бъде и взета? И че всеки майстор си има своите дарове и те не са за други очи?

- Престани! - викна Райна.

Старата я пусна и седна. Двете се гледаха през масата и дишаха тежко. Часовникът отби няколко удара и в стаята просветна.

- Какво те прихваща? - тихо попита младата. - Знам. Нали си ме учила. Разказвам за корена, за вярата, за българската ни сила, за това как всеки може сам... защото ни е в силата... И за магията разказвам. Не как се прави, а какво е. Че е дар на душата, че е вещина, майсторлък, че си има закони...

- Кой е първият закон?

- Какво?

- Кой е първият закон, те питам.

- Изпитваш ли ме?!

- Отговори ми.

- За волята. Наричам само по волята на човека.

- Вторият кой е?

- За равновесието. За да вземеш, трябва да дадеш. Празно в при­родата няма. Дръпна ли нещо отнякъде, трябва да запълня мястото, иначе само ще се запълни...

- Добре... - Магда стана и се олюля. Райна скочи и я прихвана. Заведе я до спалнята и ѝ помогна да легне.

- Нещо искаш ли да ти донеса? - попита.

- Не. Стой тука да си говорим. Кажи пак за онез хора, зависимите.

- Седем-осем човека са. Минали са детоксикация, изчистили са от тях цялата отрова и сега...

- Как са я изчистили?

- Ами в началото е било много тежко. Затворили са ги, да нямат достъп до алкохол и наркотици, давали са им някакви други неща, да не се побъркат, не са ги пускали навън. Постепенно са ги изчистили. Вече са се прибрали у дома.

- Отровата може и да е излязла от телата им, но е още в гла­вите им...

- Затова е тоя център. Там ходят всеки ден на терапия. Има екип от психолози, които им помагат. Направили са програма за цяла година и всеки ден си имат определени занимания.

- Само ти липсваш там! - изведнъж се разсмя Магда. - Събрали се доктори, учени хора, чели и писали книги и наша Райна, и тя там. Да нарича! Туй требе да се види! Знаят ли тез доктори какъв таралеж си вкарват в гащите? Завалиите... - кикотеше се Магда.

- Не знаят - ухили се и Райна. - Имам среща първо с тях, да одобрят работата ми.