Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Точно така - спокойно рече Райна.

- Това е богохулство, госпожице Богданова! Надявам се, разбирате това.

- Доктор Рогачев, вие вярвате ли в Бога?

- Аз съм български, православен християнин! - повиши тон докто­рът. Думите му сякаш пропаднаха в мълчанието на екипа му. - Както са и всичките ми колеги тук.

- Искате ли да ги попитаме? - вдигна вежди Райна.

- Не измествайте въпроса! - кипна докторът. - Не забравяйте, че сте тук, за да защитите програмата си за работа със зависими от алкохол и наркотични вещества. Това е рехабилитационен център, за който отговарям от 15 години. Той има сериозни успехи в това на­правление. Ако желаете да работите тук, ще спазвате установените правила. И за да сме наясно с възгледите ви, бих искал много кратко да ми обясните каква е разликата между вярващия и религиозния човек! Можете ли?

- Ще поема този риск - усмихна се Райна. - Вярващият човек има олтар в душата си. Той вярва в това, до което по пътя си е достигнал сам. Религиозният човек също е вярващ. Но той има нужда да бъде пове­ден. Той вярва в това, което някой друг му е казал, че е правилният път към Бога. Аз съм от първия вид, а вие?

- Достатъчно, госпожице! Смятам, че за всички стана ясно. Сега, според правилата на този център, ще гласуваме вашата работа тук и ще ви помоля да излезете. Ще ви дам думата, ако желаете последно да защитите работата си. Отново напомням, че тук религиозни въпроси не засягаме. Тук хората си плащат и са дошли да се лекуват!

- Искате да кажете, че във вашия център не говорите с хората за това в какво вярват? Та те са загубили смисъл да живеят, не е ли останала само вярата им? Нима не говорите с тях за смъртта? За това какво ще се случи с душите им. Страхът от смъртта не е ли най-големият им страх? Ами ако те искат да говорят за това? Питахте ли ги? Питахте ли ги каква е силата, в която вярват, и колко сила им е останала?

- Казах ясно, че това са забранени теми в едно медицинско заведе­ние!

- Жалко, д-р Рогачев. Аз пък ви обещавам, че ако гласувате да оста­на, ще говоря с тези хора предимно за това.

- Явно имаме проблем с комуникацията...

- С общуването. Пречки в общуването - изтреля Райна.

- Моля?!

- Простете, това е навик. Просто обичам да си говоря на нашия език. Не комуникирам с хората, общувам с тях - рече Райна и излезе.

Седна на един от столовете пред кабинета и зачака. След по­ловин час я извикаха. Главният психолог не я погледна. Пишеше нещо на компютъра. Заговори млада психоложка, едва прикривайки усмив­ката си.

- Госпожице Богданова, поздравявам ви, вече сте част от екипа. Моля до края на седмицата да ни уведомите за стойността на вашия хонорар, за да го включим в бюджета!

- Благодаря ви! Имам едно предложение. Ще работя без хонорар, ако ми разрешите освен обред да направя и още няколко сесии с групата. По моя си начин.

Екипът се спогледа, разжужаха се.

- Доктор Рогачев? - обърна се младата лекарка.

- Атанасов е в болнични месец и половина. Нямам какво да добавя.

И така Райна, наречена по своя воля Богданова, започна работа в рехабилитационния център. Според правилата на центъра на всяка се­сия присъстваше психолог от екипа. На дълги събрания всяка сутрин психологът разказваше и анализираше какво се е случило. На втората сесия групата зависими използва правата си и самостоятелно гласува часовете за терапия с г-ца Богданова да бъдат удължени за сметка на следобедните занимания. Госпожицата им съобщи, че смята да се съо­брази с часовете, дадени ѝ от центъра. Психолозите се успокоиха, но на четвъртата сесия вместо един имаше четирима представители на екипа. Времето за обред наближаваше. Съобщиха ѝ кой от екипа ще присъства на обреда. Сутринта Райна почука на вратата на кабине­та. Всички бяха вътре.

- Добро утро! Доктор Рогачев, дали бихте могли да отделите де­сет минути? - попита Райна лъчезарно.

- Слушаме ви - изръмжа психологът.

- Както ви е известно, след няколко дни ще правя обредно наричане.

- Програмата е ясна отдавна. Осигурени са ви всички от групата. Определен е и психологът, който ще е супервайзър за сесията ви. Нещо неясно ли има?

- Да. Явно не сте ме разбрали добре. За обред не можете да осигу­рите участието на всички от групата. Те могат да дойдат единствено ако пожелаят и са готови за това.

- Госпожице Богданова, каквото и да е това, което всъщност пра­вите, то ще бъде съобразено с правилата на този център. Според тези правила всеки рехабилитиращ се е задължен да участва във всяка тера­пия, освен ако не го възпират здравословни причини.