Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Ти искаш ли да работиш с тия хора?

- Искам.

- Защо?

- Защото знам, че мога да им помогна.

- Много требе да внимаваш, Райно! - очите на старата пак припламнаха. - Тия хора ги е страх от смъртта. Отровата им е още в главата и те знаят, че е там. Знаят, че ако я пуснат пак, тоя път ще умрат. Две неща са важни да сториш с тия хора. Първо ще говориш с тях за смъртта. Кротко. Като за нещо човешко и сигур­но. Остави ги те да говорят. Да ти разкажат къде мислят, че ще отидат, като умрат. Дръж ги здраво тогава, че ще излезе много страх и много чернилка в туй говорене. Успокой ги. Кажи им после, че смъртта има и друго лице, на стопанка. Че тя ще ги покани някой ден да се приберат у дома. Не само тях, а всеки. И че в тоз дом има много близки, които ги чакат. После им кажи, че могат да имат още живот. Потърси в душите им тлеещо въгленче, не може да няма. Ако в тъмницата в душата на такъв човек намериш само един жив въглен, да знаеш, че ще го бъде! Ти ще раздухаш тоя въглен и ще му сложиш дръвца да припламне. На всеки дръвцата му са различни. Пусни ги да си ги събират сами. Да ти кажат кой какво иска или е искал някога. На какво ще се радва. Реди ги подред стъпките им. Те имат нужда от ред. Да си кажат кое им е най-важно и какво иде след него. Винаги има първо, без което не може. Ти само помагай. Требе като застанеш пред човека и му надзърнеш в очите, да му ви­диш право в душата. А душата на онез хора е цяла затлачена, седи в блатото и дреме. За да я събудиш, требе да я разръчкаш здраво. Майсторлъкът е в това, хем да ти е яка ръката, хем да внимаваш да не счупиш нещо. Здраво ще пипаш, ама топло! Не ги пускай. Не ги жали! Пипай с почит и с вяра. На таквиз хора тъй требе да им се накараш, че да отприщиш сълзите им, да си отворят очите и сърцето, пък да я видят оная пуста светлина откъде изгрява... И ви­кни корена им. Требе да си го чуят, че да се стоплят. Той, коренът, после ще ги държи.

ДА БЪДЕ!

Един горещ следобед, в началото на юни, Райна влезе в центъра за рехабилитация на зависими. В големия кабинет на главния психолог я чакаше целият екип.

- Здравейте! Радвам се, че съм тук! - бодро обяви Райна и се намес­ти в един стол. Откъм редиците повя хлад.

- Ще говоря направо - тежко започна главният. - Няма да крия, че представената от вас презентация, меко казано, смущава екипа ни. Препоръчана сте от човек с голяма репутация в нашите среди, не бих искал да споменавам името му. Но той е бил на ваш семинар и твърди, че е впечатлен. В момента е в чужбина и за съжаление, не би могъл да участва в тази дискусия. Накратко, нашият екип е притеснен от начи­на, по който боравите с думи като магия, душа, вяра, смърт, преражда­не, бог и така нататък. Имаме нужда от някои разяснения.

- Разбира се. Какво ви притеснява в тези думи? - усмихна се Райна.

- Не казах, че ме притесняват думите, а начинът, по който ги упо­требявате. Изразявате се твърде... Свободно. Искам да кажа - безот­говорно.

- Не ви разбирам.

- Това са религиозни понятия, госпожице...

- Богданова - изрече светкавично Райна и се почувства прекрасно.

- Госпожице Богданова, тези религиозни понятия нямат място в официалната психология, а начинът, по който вие ги представяте, е наистина абсурден.

- Доктор Рогачев, кой твърди, че думи като магия, вяра, смърт, бог, душа и прераждане са религиозни понятия?

- Дори не разбирам въпроса ви, госпожице - леко повиши тон пси­хологът. - От векове църквата е институцията, която се занимава с вярата, душата и Бога. Свещениците са тези, които се занимават с тази материя, защото те са посредници на Бога... доколкото знам. Що се отнася до прераждането, то дори няма място в нашата православна църква, която го отрича. От каква позиция човек като вас може да анализира такива понятия?

- От позицията, от която всеки човек може да ги анализира. След като някой е разбрал, че има душа, знае, че ще умре, и вярва в съществу­ването на сила, по-висша от него, той би могъл да търси и разсъждава в тази посока, нали?

- Всеки има право да отиде в църква и да зададе своите въпроси, но тук не е църква, а клиника.

- А аз пак питам, кой твърди, че тези понятия и въпроси са религи­озни?

- А какви са според вас?

- Човешки. Въпроси на личната човешка вяра, а не на религията.

- И вие ги разграничавате?

- Категорично!

- Вие смятате, че има хора, които искрено вярват в Бога, но не са религиозни?

- Аз не смятам, д-р Рогачев, аз познавам такива хора. Научих много от тях.

- И на какво ви научиха, ако смея да попитам? На магия? - изсмя се психологът.