Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Д-р Рогачев, този обред няма да се състои във вашия център. Съ­гласихте се да изведа хората и да ги заведа на мое място. Както вие си имате правила, така и практиката, която ще приложа, има своите. В наричане хората участват само по своя воля. Това е основен закон и аз ще го спазя. Човек сам достига до наричане. Ако вие задължите някой от хората да участва, няма да проведа обреда.

- Д-р Рогачев, нека обсъдим казуса. Мисля, че има изход от такава ситуация - спокойно предложи друг от екипа.

- Благодаря ви, д-р Попов! - усмихна се Райна. - Има още един про­блем. Това, което ще извършим, е лично, съкровено тайнство. Просте­те, че отново ще обсъдя правилата, но няма как такъв обред да има супервайзър. Човек, упражняващ надзор, контрол или оказващ подкрепа, веднага поставя другите в неравностойно положение. Участието в об­ред е постижение. И този, който е успял да постигне това, със сигур­ност не се нуждае от нечии чужди, студени очи! Отнасям се с изклю­чително уважение към всеки един участник и към куража му да е там. Твърдя, че ничия душа по време на наричане не може да бъде просто на­блюдавана. Това би я лишило от правото ѝ на общуване с Бога и корена.

- Изключително! - възкликна Рогачев. - Ако не бях толкова шокиран от дързостта ви, щях да ви помоля да напуснете в този момент!

- Нека първо да обсъдим...

- Д-р Попов, моля ви! Неслучайно съм начело на този център от тол­кова години. Въпреки младостта си госпожица Богданова явно е развила невероятния си талант да манипулира хората.

- Дарба! - рече Райна.

- Моля?!

- Дарба.

- А да, това беше онзи странен навик да поправяте хората и да ги учите как се говори на български. Простете, но ще го игнорирам...

- Пренебрегна.

Някой се изкикоти. Рогачев си наля чаша вода и продължи.

- Нека видим къде се намираме. Групата, с която работите, е група високофункциониращи зависими от психоактивни вещества от дневен център за психосоциално лечение. Тази група е съставена от пациенти със сериозни психически проблеми. Неслучайно те се нами­рат в този център от сутрин до вечер и за тях се грижат психолози. Отговорността за тяхното психично и физическо здраве, докато се намират в тази програма, е моя и на екипа ми. Тъй като вие не сте обучен психолог и не сте част от този екип, не бихте могли да носи­те отговорност за състоянието на поверените ни пациенти. Поради тази причина, каквато и да е сесия, водена от външно лице, може да се случва единствено в присъствието на обучен психолог, готов да реагира при непредвидени обстоятелства, предизвикани от непред­сказуеми пациенти, с лабилна психика. Сега ясен ли съм?

- Напълно - спокойно отговори Райна. - Очаквах това и имам пред­ложение.

- Продължавате да ме изненадвате, госпожице! Не бихте се отка­зали при никакви обстоятелства, нали? - подсмихна се главният.

- Бих. Но това е друг разговор. Предложението ми е следното. Как­то знаете, всеки от групата попълни въпросник, за да стане ясно дали е готов за обреда. По време на сесиите им помагах. Всички се справиха. Нека тези от екипа, които искат да присъстват на обред, също да по­пълнят въпросник. Ако се справят, са добре дошли. Така психологът, кой­то ще дойде, ще застане наравно с другите и ще нарича заедно с тях.

- Невероятно!

- За втори път го казвате.

- Търпението ми започва да се изчерпва, госпожице - повиши тон Рогачев. - И как „ще одобрявате и решавате“ дали някой се е справил, или не с въпросника ви? По какви критерии?

- По истината. Въпросникът е личен. Той проверява дали човек е готов да казва истината. Дали знае от какво има нужда, за да е щастлив и дали е готов да го рече на глас. Аз не одобрявам и не решавам. То е просто и видимо първо за този, който е седнал да отговаря.

- Колеги? - обърна се главният психолог към останалите. - Смя­там, всички разбирате, че дойде моментът да се разделим с госпожица Богданова. Тя беше така добра да разведри работната обстановка, но е време да се върнем към сериозната си работа.

- Аз бих искал да попълня въпросника...

- Попов?!

- Госпожице Богданова, бихте ли го изпратили и на мен? - попита психоложка от дъното. - Всъщност бих искала да помоля да го изпра­тите до всички ни, по имейл. Нека всеки от колегите сам прецени. Смятам, че работата с вас се отразява благотворно на групата. Нека не ги лишаваме от това... тайнство, както го наричате. Те явно го очакват.

И една сутрин Райна отвори дома си за нейните хора. Така ги нари­чаше. С тях беше и един от тримата психолози, попълнили въпросни­ка. Скупчиха се на вратата и внимателно пристъпиха вътре. Когато седнаха в стаята, Времето раздаде на всеки по десет минути, да се огледа. Стаята беше като от друг век. Седяха на миндери, стените бяха целите в шевици, на пода имаше сламена рогозка, а над главата на Райна - оджак. Тиха гайда ромолеше в стаята. Миришеше на старо дърво и тамян.