Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Поискай да учиш тогава!

Настана кратко мълчание. Ръцете на Ана застинаха в тавата с хляба.

- Не спирай да месиш! - рече твърдо Райна и дъхът ѝ опари Аниното лице. И се отприщи...

- Искам да уча фотография и английски. Искам да ставам сутрин и да бягам в парка, както го правех като малка. Искам след това да оти­вам на училище. Като завърша, искам да кандидаствам с фотография и да ме оценят в чужбина и да отида да живея и да работя там... не, там ще съм сама... не искам там... може ли да се поправя и да си нарека да остана в България?

- Не знам, можеш ли?

- Искам, като се дипломирам, да си намеря работа в България, но добра работа, високоплатена и да мога да се грижа за семейството си!

- Каква заплата ти е нужна?

- 1000 лв.... не... искам да съм толкова добра, че да взимам 2000 лв! - Ана плачеше и се смееше.

- Друго искаш ли?

- Не. Това ако стане...

- Меси, Ани, не спирай! Кажи сега кое е най-важното! Кое е това първо нещо, което като се случи, и всичко ще се затърколи след него.

Жената гледаше Райна с широко отворени очи и ръцете ѝ се впива­ха в тестото. После тихо каза.

- Да се справя. Да се справя със зависимостта... Това е! И... речено­то ми да бъде сторено!

- ДА БЪДЕ! - екнаха гласовете на групата.

Райна взе тавата и стана.

- Нека аз! - рече Мира, 35-годишна, зависима от алкохол. Когато Райна седна срещу нея и ѝ подаде тавата, Мира вече плачеше.

- Аз съм Мирослава и съм българка. И искам да си родя две деца - момче и момиче!

- Не наричай какви да бъдат! Каквито дойдат, добре дошли!

- Добре, но искам две! Много ги искам!

- Хубаво. И как ще отгледаш две деца, докато пиеш?

- Първо ще спра!

- Почни отначало тогава!

- Първо искам да се справя с алкохола! После искам да си имам де­тенце...

- От кого?

- От... от приятеля ми. Но преди това искам той да започне да се държи добре с мен...

- Това е негова работа, Мира, той избира как да се държи, а ти избираш дали да си съгласна с него. Дай да видим ти какво ще правиш. Искаш ли го?

- Да... искам го... искам аз да направя така, че той пак да ме обича... и да не си крещим...

- Вярваш ли, че е възможно, или искаш да си тръгнеш от него? - Вре­мето изплете седем бримки.

- Вярвам... обичам го... искам да се справя!

- Така да бъде! Друго какво ще искаш?

- Искам отново да видя татко! - и се разплака тежко. Райна подпря ръце на коленете ѝ.

- Къде е баща ти?

- Почина преди година и половина... Искам да го сънувам, да ми се яви... да говоря с него... липсва ми... Защо не ми се явява?.. Постоянно се моля...

- Знаеш ли, в едни български села има едни баби, дето не палят свещ за мъртъв човек. Те смятат, че душата му е на път да си отиде у дома, в Бога. Ти вярваш ли в това?

- Да... но защо не палят свещ?

- Защото вярват, че всяка запалена с болка свещ и всяка сълза от мъка дръпват душата обратно. Дълго време нишката, която свързва душата със земята, продължава да я има. И всеки път, когато близък човек на земята заплаче, неговата душа дръпва душата на починалия обратно за нишката. И тя тъкмо е извървяла един път, към светлото, и трябва да направи няколко крачки назад. А неслучайно умрелият се нарича „починал“, той си отива, за да си почине от земния път. Знаеш ли, че някога смъртта се е празнувала като най-голям празник? Тогава душата си отива у дома! И са я изпращали с музика и голяма софра, и почести. Не му разваляй на баща си празника, Мира!

- А той ще се грижи ли за мен... оттам... накъдето е тръгнал?

- Винаги! А ти не му изпращай мъката си, а радостта си! Грижи се и ти за него!

- Ще се грижа. А когато нишката се скъса... кога се къса тя?

- Когато си готова, Мира. Сама ще разбереш. И тя не се къса сама, а ти сама ще я пуснеш. - Райна откъсна малко тесто и попи с него съл­зите на жената.

- Искам да имам сили да... пусна татко... и да приема, че е на хубаво място и оттам се грижи за мен... Искам да мога да му изпратя радост­та си и той да знае, че съм щастлива!... Реченото ми да бъде сторено!

- ДА БЪДЕ! - гласовете на групата.

- Мой ред е! - Васил, 38-годишен, зависим от алкохол.

- Аз съм Васил и съм българин! И искам да съм здрав!

- Хубаво. Дай да видим от какво си болен.

- Болят ме краката, не мога да ходя, и кръстът ме боли, и тъпанче­то ми тече, и когато...

- Чакай! Хайде да го наредим, както трябва да бъде - искам да се отърва от...

- Искам да се отърва от болките в краката. Искам да спре посто­янно да ми тече тъпанчето и да оздравее, и да чувам добре с него... Васил нареждаше с настървение редица здравословни проблеми и фи­зическа болка от най-различно естество.