Розмари Мео - Стопанката на Господ

5. ХЛЯБЪТ СЕ МЕСИ ОТ ВСИЧКИ!!!

6. Водачът слага тавата с тестото в скута си и почва да меси пръв. Нарича и докато нарича, меси. След туй подава тавата на следващия.

7. Наричането на всеки човек приключва с думите: „Реченото ми да бъде сторено!“.

8. Никой не нарича за никой друг, само за себе си!

9. Ако обредът се отнася до къщата, всеки нарича какво сам ще стори за нея!

10. Общи приказки за здраве, радост и берекет не се слагат в хля­ба! Требе да е ясно какво точно здраве е нужно, ако е болен ня­кой или ако е останал сам. Требе да е ясно кой каква точно ра­дост чака. И да е ясно кой какъв берекет иска да пожъне. Тогаз и къщата, и семейството ще са добре.

11. Водачът варди празни приказки да не се говорят, хората да се чуват един друг и на всеки волята да бъде чута и приета!

12. Като свърши обредът, водачът поздравява всички за куража и вярата и нарича: „Нека реченото от всички на тоз ден да бъде сторено!“.

13. Хлябът се пече веднага след наричането.

14. Като се изпече, се поделя между всички, които са наричали, не се раздава и не излиза навън (с изключение на задушниците)!

15. Накрая се оставя белег, че се е случило тайнството. Връзва се по един червен вълнен конец на всеки. В конеца е реченото от всеки и силата на целия род да го пази. Конецът се връзва от водача или от децата.

16.

ОБЩО НАРИЧАНЕ С ВОДАЧ се прави при всички случаи, в които се прави и родово наричане. Когато хората не могат да се съберат в рода си, а имат потреба да викнат промяна и радост, тогаз се прави обред с водач. Събират се хора непознати и извършват тайнството. Ако водачът е наречница и има дарбата, ще стори нужното да викне силата на тия хора от корена им. Ще им извади истините от душите и устата и ще ги пресуче към слънцето, да видят бял свят.

Наричания с водач са още: Яньовден, наричане за зачеване, Мъчно наричане - за прошка, общо благославяне и Вричане.

ЛИЧНО НАРИЧАНЕ е това, дето човекът си прави на себе си. Тоз човек първо требе да е с акъла си. Ще рече, че е наясно какво иска, знае за какво го бива и знае накъде е тръгнал. Разбрал е защо не му върви в живота, разбрал е къде бърка по пътя си и нарича какво ще промени.

Таквиз наричания са Преобразяване, Честно наричане по Кръстовден, Лазар, Зарек, разваляне на клетва, наричане на вода, помагане на болен и смъртник. При последните човекът е сам с човека в нужда и нарича и помага по негова воля и по своя.

ЗАКОНИ И ВЪЗБРАНИ

Най -важното в наричане са волята, вярата, коренът и правата дума на човека! Без тез неща не сработва магията!

1. Всеки требе да е наречен по своя воля. Всяко име на Бога тре­бе да бъде почетено. Кръвта и земята на всеки да са почете­ни, за да дадат сила! Всеки требе да е събрал кураж да рече истината си докрай.

2. Наричането не е молитва пред някоя сила, да ти свърши рабо­тата, ако заслужаваш! Човекът е разбрал, че първо требе да си изоре нивата, пък после да вдигне очи към Бога. Знае, че всичко си зависи от него. Знае, че е дошъл на този свят като рожба на Бога и тоз Бог го е пратил, за да живее в радост. За­туй на обред човек заявява радостта и какво требе да стори или да научи, пък да си я вземе!

3. Наричането не позволява да се нарича човек, който го няма на обред. Освен ако не е тежко болен и не може да мръдне. Не се нарича по телефона, по поръчка, по риза, снимка, ключове, бучки захар и прочее предмети. Нарича се само когато човекът и наречницата са на едно място! Очи в очи и душа в душа требе да се преплетат и всеки да си поеме отговорността!

4. Когато се наричат деца, никой да не им пипа пътя и Бога! Во­лята на детето е най-важна! Детето само ще реши какво ще стане, като порасне. И само ще избере име на Бога си, като му дойде време и нужда.

5. Човек, дето кълне друг, да знае, че магията му се връща в него­вата земя и в неговата кръв. Такъв си слага дамга на свойта и на родовата си орисия!

6. Човек човека да не нарича, само щото сам е преценил, че оня има нужда от помощ. Волята на човека е единствен ключ за тая магия. Без нея няма връзка с корена на тоя човек и нарича­нето не хваща!

КАК СЕ НАРИЧА ВОДАТА?

Като заходи слънцето и му угасне заревото, налей вода в един съд. Съдът требе да събира толкоз вода, колкото изпиваш за един ден. Може да е купа или тенджера. Пластмаса да не е. Съдът да е широк, да може, като надникнеш в него, да се огледаш във водата като в ог­ледало. Някога водата се е наливала само от извор или кладенец, ама сега няма как. Затуй си ползвай чешмата вкъщи. Като си налейш вода­та, изнеси я навън - на балкона или на прозореца, или на двора, ако си имаш двор, най-добре там. Приседни си удобно. Хвани съда с две ръце и мирни малко. Притихни. Остави водата да те усети. Подишай с нея. Постойте си така поне 5 минути. Поздрави я, кажи ѝ името си и откъ­де си.