Розмари Мео - Стопанката на Господ

И така Райна си се прибра у дома. Вечерта излезе в двора на Сто­яна Черната и погледна към планината. Извисяваше се тя като коби­лица срещу нея, а в подножието ѝ снегът се белееше като разсипано мляко. Райна поздрави Тъмното и Тихото и опря гръб в дувара. Сутрин­та Магда я изненада.

- Де ти е тетрадката? - почна я бабата от вратата.

- Каква тетрадка?

- Оная, дето все пишеше щуротии в нея, носиш ли я?

- В раницата, защо? Искаш нещо да ти прочета ли?

- Тя ще ми чете на мене! Искам нещо да запишеш - тросна ѝ се Магда.

- Доживях! Нали все не ми даваше, сега какво стана?

- Сега ще турим нещата в ред. Требе ред да има. Тебе явно акълът ти няма да уври и ще си пишеш каквото ти дойде. Сега искам да напи­шеш точно туй, дето ще ти река. Че като го прочетат хората, да е ясно кое как и що се прави. А не да си мислят, че тука по махалата се щурат някакви кикиминзлести бабушкери и варят гадости в някой казан.

- Някакви кики... какво?

- Кривонделести, ей таквиз изкорубени старици с брадавици и счу­пени зъби.

- Откъде ти дойде на ума?

- От Светлето. Вчера дойдоха тука мъж и жена на наричане, нямали на кого да оставят детето и дошли с него. На пет годинки, едно хубаво, с една свилена косица, с трапчинки и на двете бузки - Светла. Поглежда ме в очите и ми вика: „Бабо, нали вещиците няма да ме вземат?“. Пък аз я питам: „Какви вещици бре, Светле, какво ти рекоха за тях?“. И то ми разправя: „Баба ми каза, че мама и татко ще ходят при една вещица, дето е крива и гадна, и че ако не слушам, тя ще ме вземе. И си имам много приказки с такива вещици, дето правят магии и крадат лошите деца. Къде е вещицата?“. Пък аз ѝ викам: „Светле, баба ти не е разбрала. Вещицата съм аз, ама магиите ми са много хубави. Ако си изядеш меки­ците, ще ти покажа някоя, бива ли?“. И като ме гледа детето с едни очи, трепери му брадичката, реве му се, ама му стана интересно. Цял ден играхме след туй, огън дете. Ти нали книги пишеш? Искам Светлето, като порасте, да прочете от твоите книги за магията. Затуй давай тетрадката и не се подхилквай, че те виждам.

Бръкна Райна в раницата, извади си тетрадката, наместиха се две­те на масата и...

- Туй не е оная тетрадка - рече Магда.

- Какво?!

- Не е същата тетрадката, викам. Лятото пишеше в една червена, с жълти цветенца и едно птиче в ъгъла. Искам в червената!

- Нея я изписах отдавна. Те вече са десетина тетрадки...

- Къде са?

- Тука са, в къщата на баба Стояна.

- Искам да ги видя всичките!

- Всичките?! Че ти нищо няма да можеш да ми разчетеш, знаеш ли как пиша аз... пък и е много, кога ще ги четеш?

- Казах да ги видя, не да ги чета.

- И как ще разбереш с гледане какво има в тях?

- По топлината. Ти ми ги нареди ей тука, пък то си е моя работа. Утре ми ги донеси. Дай сега да почваме. Пиши най-отгоре с големи букви.

НАРИЧАНЕ

РОДОВО. ВОДЕНО. ЛИЧНО.

Обредите с наричане са тез три вида - родово наричане, общо на­ричане с водач и лично наричане, на себе си.

РОДОВОТО НАРИЧАНЕ всеки род требе да си го сторва сам. Во­дачът е родоначалникът. Мъж или жена ще бъде той, определя самият обред или семейството. Но те винаги са хората най-близо до слънце­то, най-старите, най дето са на почит.

Родов обред се прави на Еднажден, на Коледа, на Сурва, на Сирни заговезни, на Благовец (ако не е само за момичето), на Гергьовден, на Илинден, на Голяма Богородица, на Петковден, на Задушница, на Никулден, за Побратимство и когато се наричат децата - рожбено наричане, прощъпулник, лястовиче наричане. Може да се прави и ви­наги от нужда. Ако нещо в къщата требе да се промени, да се раз­плете и да се нарече да дойде нещо ново и по-добро. Дай сега да го запишеш всичко, както си му е по реда. Ама сложи и цифри отпред, че да им е по-ясно на хората!

1. Да се знае, че хляб, месен на обред, е чист! В него няма квас, мая или сода. Той се меси и се пече веднага. Туй тесто няма нужда да му се помага да бухне. То требе да се дигне само от многото месене, на много ръце!

2. Предварително бабата или майката замесват тестото. Вся­ко нещо, което влиза в тестото, се нарича от тая, дето го замесва - брашното за какво е, млякото за какво е, водата, яй­цата, маслото, захарта, солта. За какво ще ги нарече, е нейна длъжност и работа.

3. Събират се всички роднини и сядат подред. Първо най-стари­ят и от него, по часовника, се редят по-младите. Накрая са де­цата, също подред.

4. Тоя, който ще води обреда, поздравява хората и ги назовава по имена! Да е ясно, че са там по своя воля. След туй назовава празника и за какво са се събрали. Ако в рода има покойници, които трябва да се почетат на празника, се поменуват и те.