Розмари Мео - Стопанката на Господ

- А откъде знаете, че Богът говори точно в светото писание, а не в Корана например?

- Замълчи, дете! Замълчи и се покай, че от устата ти излизат скверни думи! Но не губи надежда, винаги можеш да се върнеш в правия път и да спасиш грешната си душа!

- А защо душата ми е грешна, отче?

- Защото може да е ослепяла за правдата и светлината на Христа.

- Знаете ли, че по-малко от една трета от човечеството на земя­та изповядва християнството? Всъщност много повече са тези, които не вярват в Христа. А между тях има много добри хора. Нима смятате, че всички те са ослепели или заблудени?

- Такива са, но Господ обича всичките си рожби и ще отвори очите им за светлината...

- Ех, отче... Делите ги вие хората, това е истината. Според права и неправа вяра ги делите. И мъже, и жени делите.

- И мъжът, и жената са чеда Божии, чедо, и църквата не ги дели.

- А къде в България са жените свещеници, отче? И защо при свето кръщение момчето го внасят в олтара, а момичето - не?

- Не може! - гласът на свещеника изтъня. - На жената не ѝ е дадено! Защото е рекъл свети Павел: „А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде мълчалива. Защото първо Адам беше създаден, а после - Ева. И Адам не се излъга; но жена­та се излъга, та падна в престъпление...“ Защото е нечиста жената... - заглъхна гласът и сенките се раздвижиха. Времето кихна и пропусна една бримка.

- Отче, вашата майка нечиста ли е? Грешница ли я наричате?

- Аз съм в служба на Бога, а не на тая, която ме е родила...- прошепна свещеникът.

- Обичате майка си, нали?

- Бог да я прости моята майка, нека не я споменаваме с лошо...

- Аз не я споменавам с лошо - напротив! Смятам, че я обичате и че я почитате дори след смъртта ѝ. Мисля, че е възможно да ви е дала повече от... това тук. И че никога за вас тя няма да бъде нечиста.

Свещеникът мълчеше. В тишината Времето се пресегна, бодна Райна с едната кука и я върна от границата, която беше прескочила.

- Простете, отче! - тихо рече младата жена и стана.

- Простено да е, чедо - едва се чу в тъмното. - Как ти е името?

- Райна.

- Хубаво име. Знаеш ли, има едно християнско стихче за твоето райско име. В неделното училище се преподава на децата, когато учат за свети архангел Михаил. И децата много го обичат:

Райна към рая тръгнала.

На бели порти почукала.

Михаил ѝ отворил. Архангелът,

че Райна на рая била вречена!

- Аз съм го чувала по друг начин. Знам го от едни баби:

Райна към Райко тръгнала.

На бели порти почукала.

Отворил ѝ сам Рангел, баш ангелът,

че Райна на Райко била вречена!

- Господ да прости на тези заблудени и неграмотни жени, че са по­сегнали на християнски думи!

- Не са посягали на нищо. Това е народна песен, за слънцето, за Рай­ко. Може и да е по-стара от вашите думи. Може пък вие да сте посег­нали на старото и святото. Може пък вашата баба, отче, да е знаела тая песен.

- Баба ми, лека ѝ пръст, знаеше над 300 песни от нашия край...

- Някой записал ли ги е? Вие помните ли нещо от тях?

- Моят път е друг - сепна се изведнъж свещеникът. - Аз съм приз­ван да се грижа за спасението на душите на хората.

- Аз познавам едни баби, които се грижат. Но не за спасението, а за радостта на хората. И за Господ.

- Чуй ме, Райно, по тънък ръб си тръгнала. Дяволът дебне и чака такива като тебе. Внимавай да не се закачиш на някой камък и да пад­неш в мрака!

- Внимавам.

- Нещо те води тебе. Имаш си ангел хранител да те пази. Пази го и ти.

- Ще се пазим! Благодаря ви, отче! И не съдете вярата на хората, че понякога само тя им е останала! - рече Райна и изскочи навън, в светлото.

В църквата свещеникът се наведе и вдигна свещичката, която ос­тана на стола. Влезе зад олтара и я запали там.

- Пази я, Господи! - рече и затвори очи в молитва.

БЛАГОВЕЦ

Райна се прибра на село навръх Благовец. Успя само да си хвърли раницата, да си плисне една вода на очите, да вземе Магда и да тръг­нат за обреда.

Когато стигнаха, в двора вече се бяха събрали хора. Отвориха пор­тата и народът изведнъж млъкна. От дъното скокна една възрастна жена и се завтече да ги посрещне.

- Магдо, не знаехме дали ще дойдеш... сега ще донесат още столо­ве... Димитре, къде сте, бре - старицата се суетеше.

- Глей си родата, Недо! Не се занимавай с мене - прекъсна я Магда.

- Детето готово ли е?

- Готово е, ама малко е стресната, ще се оправи.

- Дай да я видя!

- А, добре е тя, няма нужда - засука се старата Неда.

- Иди я доведи, рекох!

Райна се озръщаше. Хората ги зяпаха. От къщата излезе друга жена, по-млада. Пред себе си побутваше момиченце.