Розмари Мео - Стопанката на Господ

- И как хората да разберат кой е майстор?

- По майсторлъка. Всеки си заслужава майстора. Туй си е работа на човека, да си го намери.

- И все пак, как се разбира?

- Абе ще ти река нещичко. Водата, в която се лее куршумът, или се пие, или се изхвърля. Ако някой ти рече да я изпиеш, а тъй правят пове­чето, никакъв майстор не е.

- Защо?

- Защото, като при всеки занаят, майсторите си го пазят и поняко­га го предават грешно нарочно. Има едни, дето хич не мислят. Каквото и както им е предадено, така. Казала някоя баба на внучка си, че водата се пие, и тя цял живот така, като папагал. Ама няма да се запита защо и какво. И ще го предаде и тя тъй. Докато се роди някой, който ще взе­ме да помисли. И ще се сети, че в тая вода се е пръснал куршумът и в нея е отишла цялата злина от човека. Водата я е поела и умила. Пък и самото олово си е отрова. Как тъй ще я даваш тая вода на човека да я пие?! Тая вода се изхвърля и с нея и лошотията.

- Значи, ако някой, който лее куршум, кара хората да изпият водата, той не им помага.

- Първо може и да е помогнал. После ги е накарал да си изпият обра­тно горчилката. И не щото е лош. А щото е неграмотен и безхаберен. Такъв нивгаш няма да е майстор.

- Чувала съм, че куршумът се излива на главата, на гърдите и на краката.

- И восъкът се лее така. Сега ще го видиш.

- Ама защо? Какво значи?

- На главата се лее заради ума. Че на човека всъщност всичко му иде от акъла. Чисти се първо той. После на гърдите - заради душата. Да се види дали е здрава и е на мястото си. Ако не е, да се намести. И накрая на краката - заради тялото. Да видим здраво ли е тялото, или да му вадим болежките. И умът, и душата, и тялото трябва да са заедно и да са чисти.

- А как разбираш, че нещо не е наред и какво е?

- Туй си ми е занаятът. Нали ще крадеш? А да видим ще можеш ли! За да откраднеш нещо, трябва първо да го видиш къде е, тъй ли е?

- Така.

- Оправяй се! Айде стига, че имам хора. Кажи на първия да влезе и сядай в ъгъла.

Хората влизаха леко смутени и поизгърбени. Роза ги разпит­ваше защо са дошли, мяташе им една кърпа на главата и почваше.

Взимаше разтопеното в огъня олово и го изливаше в менче със студена вода. Първо на главата, след това на гърдите и накрая на краката, а оловото съскаше като змия. След туй вадеше оловото и дълго гледаше в какво се е превърнало. Имаше всякакви фигури - и красиви, и страшни, и продупчени, и цъфнали. Понякога оловото се пръсваше на много парчета като игли и Роза си нареждаше нещо тихичко и лееше отново. И току се кръстеше. На някои казваше кога да дойдат пак... Тъкмо беше започнала с една млада жена, и на­вън се вдигна страшна олелия.

Вратата зейна и през нея влетя чорлав мъж, който крещеше „ана­тема“ и нареждаше.

- Проклета да си, развали хората... Не ви ли е срам, бе, очи няма­те ли... Вместо да отидете в църква и да се молите, вие сте дошли при тая... тая... Тая вещица ви е омагьосала всичките! Сатаната говори през нея!... - мъжът сновеше ту навън, ту навътре и пяна му излизаше през устата. Хората се смутиха, никой не смееше да продума. Баба Роза стана бавно и запречи вратата. Райна се надигна от ъгъла. Кога­то мъжът понечи да влезе отново, се блъсна в старицата. Сепна се за миг и засъска.

- В ада ще се пържиш ти.... и ти, и синът ти, и оная чужбинската ти дъщеря, че и техните деца, всичките ще ги...

- Вън! - тихо рече Роза току в лицето му. - Стой далеч от тая къща, да не дойда аз в твоята. И не ми пипай децата, че наливаш отро­ва за твоите.

Едър мъж разбута тълпата и сложи тежка ръка на рамото на чо­века. Вдигна ясен поглед към Роза.

- Майко?

- Добре съм, заведи го у тях - рече бабата, обърна се и влезе. Оти­де до ъгъла, взе една метла и премете. Бутна прахоляка през прага и тръшна вратата под носовете на хората. Сложи метлата напреко на вратата и застана пред жената в стаята. А тя не знаеше накъде да гледа.

- Я ти кажи, как мислиш, вещица ли съм аз?

- Стига де, бабо Розе - притесни се жената. - ако мислех, че ще ми правиш магия, щях ли да дойда?

- Ами значи си в грешка. Щото куршумът си е чиста магия.

- Ама... как... ти нали за здраве... нали ти ми оправи гърдите... - же­ната направо се разтрепера.

- Викаш, оправила съм те. Я сега да ме чуеш ясно. С магия си оправена!

- Ама как... ти нали... тука има икони...

- Има икони, ама има и куршум, и метла, и въглени. И за да хване, ти казвам истината. И ти казвам, че е магия. Ти какво мислиш, че прави попът, като чете за здраве?

- Бабо Розе, недей, попът е свят човек, той не прави магии... той нали с Господа...