Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Не е лесно...

- Кое?

- Абе... нищо...

ГЕРГЬОВДЕН

- Чакай да ти река една работа за Гергьовден, дето малко хора я помнят, че е вън от курбана. На тебе ще ти хареса. Помниш ли, дето ти рекох за Лазар и дървото?

- Помня.

- На Гергьовден, Лазар ще придума Георги да послуша дърветата. Във всяко Дърво покровител, избрано на Лазар, има огънче човешка душа. Човекът и Дървото са се оплели. И тогаз можеш да направиш една друга магия. На Гергьовден иди при твойто Дърво. Носи си червено и жълто кълбо, ама вълнени. Разсучи от двете кълбета по една дъълга нишка и ги усучи заедно. Вържи се за дървото през кръста с тоя конец, усукания.

- Ами ако е голямо дървото, ако е много широко, как ще стане?

- Туй си е твоя работа. Има си как, ще го измислиш. Червеното е си­лата ти! Жълтото е болестта или мъката, от която искаш да се отър­веш. Допри чело до дървото си и му разкажи от що си болна или тъжна. Ама с обич и вяра му разкажи. После му речи какъв дар ще дариш, като се излекуваш. Не рекох „ако“! Постой тихо двайсетина минути и скъсай червения конец. Той вече се е напоил със силата на дървото. Навий си го на ръката, на китката. А жълтия придърпай надолу при корените. Тъй ще оставиш болестта и мъката там. Дървото ще ги пребори и ще ги изпрати в земята да ги обърне.

- Как да ги обърне?

- В нещо друго. Дето да е добро и полезно. Тя, земята, си знае. Ти обаче не забравяй, че си обещала дар. Като ти мине болното и мъчното, требе да дариш обещаното. Щото тъй е честно. Инак няма ред. След туй веднага тичаш при дървото да му речеш „благодаря“, да махнеш жълтия конец и да му разкажеш радостта. Да го зарадваш и него.

- Това ще го запомня.

- Ей на, знаех си, че туй на теб ще ти хареса!

- Но си мисля...

- Много мислиш ти, бре! Я, чак пушек тръгнал да ти излиза от едно­то ухо!

- Ами ако го направя всичкото това, което ми казваш, но без кон­ците. Ей така, отивам си при дървото, нареждам си наум разни неща... Няма ли да стане и така?

- Може и да стане, ама не съм чула за такваз работа. Виж сега, ти една нива без мотика можеш ли я прекопа? Ей тъй, наум. Заставаш на нивата, намисляш си го и хоп, тя прекопана.

- Не е същото!

- Не е същото само щото едното е земя, дето требе да се прекопае, а другото е душа, дето требе да се излекува. И в тоз случай конци­те са като лопатата. И думите, дето на глас ще ги речеш на дървото. Конците и думите ти събират акъла, за да стане магията. Не е случай­но измислено туй. И то си е работа, и то си има инструменти...

ПОБРАТИМЯВАНЕ

Думите на баба Захара Найденова

- Побратимството става, когато двама човека, които не са род, след извършване на обреда стават като кръвни братя, побратими. Или посестрими. Минат ли през такъв обред, връзката им вече става кръвна. И после техните деца, внуци и правнуци не могат да се съчетават. Таквоз съчетание е равно на кръвосмешение, а то е голям грях.

- Кога се побратимяват хората?

- Когато някой спаси нечий живот, при лекуване, при засукване от една гърда, има и други случаи, ама са по-редки. Най-често, като се спа­си някой.

- Кажи ми първо, това при засукването какво е?

- Когато някоя жена няма достатъчно мляко, си дава детето на друга да бозае. Щото оная, другата пък, също родилка, има повечко мля­ко. Тогаз двете деца, засукали от нея, са млечни братя - и родното ѝ, и чуждото. Стават побратими. Няма нужда тогаз да се прави обред, щото млякото, дето са засукали, е преляло и в двамата и само̀ ги е по­братимило.

- А какво значи побратимяване при лекуване?

- Когато някоя болест, за да бъде извадена от човека, требе да мине през друг човек. Да бъде турена в него първо, щото е по-здрав и може да я пребори.

- Както правят русалиите ли?

- Не. Там са други работи. Там на хората им се гонят бесовете. Тука иде реч за болест на снагата. Тежка. Тумор някакъв, рак, при охтика, сега му викат туберкулоза, все тежки работи. Тия болести баячките могат да ги вадят през друг човек.

- Е, не се ли разболява после пък той? Какво го пази?

- Пазят го на баячките думите. Но най го пази добрината му. Ако е толкоз сърцат, че е решил да вземе болестта на много болен човек, огънят в сърцето му го пази. Вика му се „Бож огън“. Такъв човек Господ го пази. Ама наистина се иска много кураж. Та след такива случаи също става побратимство.

- При спасяването на нечий живот ми е ясно. Там някой е изпаднал в беда и друг го спасява.

- Ама тоя, другият, не го спасява ей тъй случайно, ами рискува, вли­за в опасност и той. Ако някой например падне в урва или бързей, не е проста работа да бъде изваден. Требе некой да си заложи живота и той. Ей тоз залог вика побратимството.