Розмари Мео - Стопанката на Господ

- И как става?

- Представи си, че в дома на някой си Никола преди няколко години се е родила нова рожба, а там вече има достатъчно челяд. Изхранване­то не е лесно. Затуй след Благовец Никола отива при бабата на селото.

- Как бабата на селото?

- Е, хубава работа, при тая, дето бае, бабува и лекува. Всяко село навремето си е имало такава. И я моли да говори с Лазар. През нощта бабата отива в гората, дето има синор с нивата на Никола, и вика гор­ския дух. Казва му: „Лазаре, преди три лета на Никола му се роди пета рожба. Той е харен човек. На много хора е помогнал, слушат го в селото, всичкият му род се е грижил все за тая земя. Сега има нужда от още. Дай му от твойта гора десетина дървета, че да му стане нивата по-голяма. Пък Никола ще посади толкоз млади фиданки откъм горния си­нор, по две на името на всяка от рожбите си. А на твое име, Лазаре, ще посади млад дъб и ще го полива, дорде заякне коренът му....“ Тъй нарежда бабата и се пазари цяла нощ. На другата сутрин отива при Никола и му казва: „Лазар рече, може!“ или „Лазар рече, не може!“. И никой не бива да оспорва думите ѝ и волята на гората!

- Сякаш някой се грижи да има ред...

- Има и друго. По наште земи народът вярва в силата на дървото и че то може да помага и да лекува. И всеки си е имал дърво, да го брани.

- Дърво покровител ли?

- Може и тъй да се рече. Аз по̀ бих го нарекла Бранител. И точно на Лазар, когато всичко избуява и дърветата чуват най-много, всеки може да се познае с неговото си дърво.

- И как се познава?

- Лесно. Има дървета, които като ги видиш, ти спира дъхът. Ня­кои са красиви, други стари и с мощ, трети нежни и крехки, четвърти са жилави... Според мерилото на човека. Когато видиш твоето дърво, ще си го познаеш. То ще те дръпне. Тогава заставаш срещу него, сла­гаш лявата ръка на сърцето, а дясната на ствола му и притихваш. Като си постоите малко, трябва на глас да го поздравиш и да му ка­жеш името си.

- Както когато се нарича водата?

- Точно тъй. И на туй ли те е учила твойта баба?

- Да...

- Жива ли е още?

- Жива е.

- Да се въртиш около нея, че... докрай да ти предаде туй, дето е почнала.

- Какво имаш предвид?

- Нищо, туй си е ваша работа, между двете. Аз за дървото да ти кажа. Като му речеш коя си, опираш чело в него и си давате време. Ако е голямо и мощно дърво, на триста удара на човешко сърце, един път удря сърцето на дървото. Трябва ти поне половин час, за да може едно­то сърце да чуе другото и да си изпеят песните.

- Какви песни?

- Техните си. Човекът и дървото са от един род. Тоя, дето има ко­ренище. Затуй, като се видят, сърцата им запяват. От този ден дърво­то се грижи за тебе. Всеки път, когато имаш болест или мъка, отиваш при него и я оставяш там.

- Как я оставям?

- Разказваш му я. На глас. Не да си мислиш някакви неща и мислите ти да търчат из главата без ред. Точно с гласа си ще туриш ред. Човек като му се наложи да приказва, тогаз си подрежда мислите и успява да ги види.

- Тя и баба Магда...

- Наречница ли е?

-Да.

- Малко има като нея, да не кажа - вече хич няма. Тежък занаят е нейният, никой го не ще. Ама ти, като те гледам, май си нейната семка.

- Доразкажи ми за дървото!

- Като речеш на дървото мъката си и си тръгнеш, дървото я взима и я избелва. Неговият корен се чува с твоя и заедно ти дават сила да се справиш. Но в тая работа има условие!

- Да позная ли? Пак е нещо с равновесието, нали?

- Пак. И винаги е тъй. Такъв е законът. Оставиш ли мъка при дър­вото, после трябва да идеш да споделиш и радост. Всяка твоя радост, изречена пред твойто дърво, му дава още живот!

- Това само на Лазар ли се прави?

- Не. Можеш да го сториш по всяко време. Има един обред с дърво­то и на Гергьовден.

КУРБАНЪТ

- Но на Гергьовден курбаните са най-важни, нали? Какво всъщност е курбан?

- Курбанът е да принесеш в жертва нещо. Нещо скъпо. За да умилос­тивиш Бога или да му благодариш.

- Скъпа жертва какво е?

- Жертвата на курбана е кръвна. В кръвта е животът, тя е най-важна. Затуй се пролива кръв. Но животното, което се коли за курбан, трябва да е най-хубавото и най-ценното. То отива дар и дан за Бога.

- Кое е дар и кое дан?

- Дар е, когато някой се е спасил от смърт, от тежка болест или катастрофа. Тогаз на датата на туй спасение се прави курбан от бла­годарност. Дан се плаща, за да се иска милост. За да не го споходи рода беда или болест. Туй е данък, който се полага на оная сила, дето ни пази. Ти ѝ даваш и тя ти дава.

- Коя сила?

- Господ.

- Свещениците казват, че правенето на курбани е грешно.