Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Знам. Баба Магда ме е научила как става.

- Тъй ли? Коя е таз баба, твойта ли?

- Моя си е...

- Да ми речеш и на мен. Може пък да е друго нейното. То в нашта България всяка махала си има нейни си приказки и обичаи, пък ако е от друг край, може и доста различно да дойде.

- От друг край е. Ти ми разкажи сега за Водици, пък аз ще ти разка­жа после.

- Хубаво. Та вечерта срещу 6-и всеки си нарича водата. Приказва ѝ неговите си неща, от какво му е мъка, какво му се ще да си има... В наште обичаи има всякакви води, все с думи правени - жива, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена, редена, будна... Зависи какво ще искаш и как ще го наредиш. На 5-и, през нощта, небето се разтваря, сам Богът заста­ва на портата и чува всичко, наречено в тоз час. След залез от извор се донася съд с чиста вода, която мълчи под звездите. В полунощ пред тази вода се изрича най-голямото желание. Водата го изпива, изчист­ва, обръща и го изпраща към Бога! На сутринта, на 6-и, почват Мъжки Водици. Сутринта мъжете слизат на реката. Всеки е облечен в чиста бяла риза.

- А жени могат ли да отидат?

- В никой случай!

- А да гледат могат, нали?

- Не могат! Остави ги тия панаири, дето ги правят сега. То затуй се вика Мъжки Водици. Само мъже са там, само мъжка сила трябва да има. Женско око не трябва да пресича тая сила, да не я разбърка. Мъ­жете слизат на реката в мълчание. Редят се и влизат във водата за мъжко мълчано хоро. Никой не обелва дума. Влизат до гърдите. До дъх, му се вика. Тогаз най-старият хвърля кръста.

- Че нали не е християнски обичаят, за какво е тоя кръст?

- Кръстът на Водици, Райно, е друг знак. Стар знак. Казват, че и за други народи е било тъй - на живота дървото, му викаме. И се хвърля във водата, за да направи водата жива. И мъжете взимат сила от тая жива вода. В нея умиват и греховете си. Ако има мъжки отрочета до седем години, и те се окъпват в студената вода, да растат здрави и силни.

- А водата не е ли много студена?

- Лед! Съвсем замръзнала е понякога, че се налага да се разбива ле­дът. Ама колкото е по-ледена водата, толкоз по-здрава ще е годината.

- А не се ли сгряват с нещо преди това?

- Гледах по телевизора веднъж едни момчетии на Водици. Пият, пеят, викат, а отстрани народът ги снима. И в реката тъй влязоха, пияни. Гледам и байряк бяха развяли. Срам! На Мъжки Водици трябва ни­щичко да не са яли и пили, чисти да влязат в живата вода. Да им секне дъхът, че нов да им дойде, мъжки! И да го измълчат тоя студ, да го издаянят, без дума да рекат. Е туй са те, истински мъже, в живата вода мълчано хоро да изиграят.

- А с кръста какво става?

- Кръстът минава през всеки и всеки го целува. Накрая остава у най-младия, той да го пази през годината. После пак мълчешком се разо­тиват. А на реката след тях не припарва никой. Чак до другата сутрин. Тогаз, на 7 януари идат Женски Водици. По зазоряване, на същата тая вода, която мъжете са обърнали в жива, отиват жените. На реката жените остават само в дълги бели ризи. И те играят своето мълчано хоро около живата вода. Не влизат вътре, да не ги пресече водата през утробите. Ако има жена болна, грешна или да не може да ражда, тя влиза във водата до глезените, а другите играят около нея. Отстрани напалват огън, че да ги сгреят, като излязат. И всички се умиват на тая вода. И на момиченца до седем години им се умиват очите. От жените живата мъжка вода зачева. Баш тогаз, на Женски Водици, след Еднажден, в чистия бял сняг, в невестина премяна, се зачева Началото. А жените понасят котли със зачената вода от реката и ръсят с нея по къщите. Тез жени се именуват Водичарки...

БАБИНДЕН

На Бабинден Райна стана рано. По обяд стигна в селото. Спря на мегдана и се огледа. Нямаше жива душа и беше кучешки студ. И кръч­мата, и магазинът бяха затворени. Тя седна пред магазина, затвори очи, пое дъх и започна да преде наум празника...

- Не си тукашна, чакаш ли някого? - рече един глас и Райна се усмихна.

- Идвам от София, чух, че правите Бабинден. Ще има ли нещо?

- И ти се вдигна в тая зима чак дотука, тъй ли? Самичка! - погледна я жената и кривна глава като сойка.

- Да. Харесвам си много празника и реших да дойда.

- Точно тоя празник си харесала, а? И защо него?

- Защото ми е рожден ден.

- А така! - плесна с ръце жената. - Че така кажи, де! Видя ли как дойде на точното място! Баш у мене е днеска празникът, че ми се е родила внучка, Марийка. Всичките баби са у нас. Аз съм Менда, айде, че ми замръзнаха кокалите!

В къщата имаше петнайсетина жени. Мъжът на Менда готвеше в едни големи тенджери в кухнята, че бабите днеска не подхващали работа. Беше топло и хубаво. Райна ги пита, а после и те я питаха. По едно време стана, отиде до колата и извади тетрадката. Реши да им прочете нещо, дето преди време ѝ беше рекъл Вангел.