Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Сигурно затова в приказките вещиците все на метли летят.

- Тъй ами, веща жена и къща без метла нищо не чинят. То затуй е оная приказка: „Не мисли, че лесно ще яхнеш метлата, че да не яхне тя тебе!“. Та на Еднажден всяка къща, която си няма метла, като ония, градските, е добре да добие такава! Или да се смени старата с нова, ако на старата ѝ е изтекла душата.

- А как се разбира, че е изтекла?

- Стопанката ѝ знае. Говорят си те двете, помагат си. И друго да знаеш - добре е на Еднажден да се събере семейството, пък да помълчи малко заедно. Да се чуят неречените думи и неречените прошки. Пък да се поизчистят главите на хората от стария пепеляк, да се стори място на новото, дето се е затърколило.

И ако има баба наоколо, да попее.

С песен да си иде старата, и с песен да дойде новата година.

На бабата да пригласят само майката и деца момиченца.

Техните гласове ще изпратят старото и ще срещнат зачеването на новото слънце!

КОЛЕДА

Думите на дядо Георги и баба Димитрина Чобанови

Райна: Думата „Коледа“ откъде идва? Чувала съм, че идва от „ко­лене“ - заради прасето, което се коли тогава.

Димитрина: За пръв чувам. По нашия край иде от думата „кол“, се­щаш се, дето му викат тояга.

Райна: Какво общо има колът?

Георги: Коледари не си ли виждала? Коледар без кол няма. Даже тука на коледарите им викаме „колове“.

Райна: Чувала съм за коледарска гега или тояга.

Г: На коледарската гега ѝ се вика кол. Защото само колът може да се забива. А тая гега е подострена в единия край.

Р: Чакай сега, дай да започнем отначало. Навсякъде се казва, че коле­дарите обикалят всяка къща за здраве. Пък аз отдавна се научих, че това „за здраве“ в началото е било за нещо друго и после си е загубило смисъла.

Д.: А, точно затуй си говорихме миналата година с дядо ти Геор­ги! Дойдоха тука едни коледари от града и подире им търчат хора от телевизора, да ги снимат. Гюздисали ги с едни нови дрешки, лъснати, сресани, като кукли. Точно в съседната къща ги снимаха. Че там, у Маринкини, тъй и не оправиха старата плевня, че на ония им хареса да снимат там, по-анемично било.

Г.: Автентично!

Д: Все тая. И там - отпред се изтипосал един ербап мъж, с пар­фюмирани мустаци. И го питат туй какво е, онуй що е. И той точно туй им разправяше, че коледарите за здраве обикаляли. Питаха го вся­какви работи - за кола, за краваите, за коледарската дружина... И той уж не спря да приказва, ама нищо не казва. И като го питат нещо за какво е, той като пренавит повтаря - за здраве! Че ми идеше да им река аз на тия хора за момчето, дето става мъж, и за земята, ама... викам си, що да им се меся, не ме питат мене. И си затраях. Ама после ми стана терсене, щото хората в града туй вече само по телевизора го виждат. Пък те, тия хора, са бая повече от нас. Че и дечурлигата са все в града. Е, питам аз, тоз народ и децата му откъде ще разберат за коледарите и какъв им е точно адетът? Тъй де, смисълът, дето ви­каш. И ей тъй, цяла нощ не мигнах, да си го претакам туй в ума.

Г: Ти зелето да беше претакала...

Д.: Не е ли тъй? Не се ли затрива баш тъй всичко, дето си го знаем отпреди? Току се изтипоса някой на телевизора, такъв по-засукан, и рече: „За здраве“ И айдеее, то се понесло и опашката му замела следи­те на онуй старото, дето е истинското.

Г: Изприказва ли си ма, Димитрино? А кротко сега! Като ги знаеш нещата, ето, дошло е момичето тебе да пита. Кажи сега, Райно! Тя, кака ти Димитрина, навремето и по читалището много се навърта­ше, голям е родолюбец тя. Ако беше живяла по турско, на хайдутите байрактар щеше да е. Питай сега.

Р: Като не е за здраве, за какво обикалят коледарите? Какво пра­вят всъщност?

Д.: Оплождат. Дават на земята живот. Коледарят е мъжка сила и с кола си боде и опложда земята. Да зачене и напролет да даде плод. Едно време коледарската дружина беше само от момци, дето почват да са ергени и им идва мъжката сила. Само тоя, дето ги води, е женен. И трябва да има поне една рожба, да е доказал силата си. Георги, ти ѝ кажи! Нали е мъжка тая работа.

Г.: Ако млъкнеш, може и да си чуя мисълта, че да я река. Като по­чнах аз да се ергенувам, дойде ред да съм коледар.

Р: Чакай, ергенуването как се почва?

Д: Господ да ни е на помощ, ако требе и туй да се изяснява!

Г.: Димитрино, що не отидеш да донесеш по един бонбон, че да ти е заета с нещо устата! Как почва ергенуването... така... като почне момчето да се озръща, да причаква момите на кладенеца, мустак да засуква, като ги чуе да идват... такова... ищах му се вика. Тогаз е вече ерген, тогаз му идва време и за коледуване. Мъж, дето не е бил коледар, не може да се ожени, никой не го гледа сериозно. Такъв няма сила. Щото баш с коледуването момчето се превръща в мъж.