Розмари Мео - Стопанката на Господ

Д: После татко без малко да ме изпъди от къщи, срам било, пред очите на всички, толкоз ли не съм могла да почакам. А аз му викам, че не ща друга да ме изпревари и да ми вземе Георги.

Г.: Цял месец хората все за туй коледуване говореха.

Р.: А вие кога се оженихте?

Д: Същата пролет.

Р: Преди колко години?

П: Петдесет и две!

Д: Оттогаз не съм го изпускала от поглед! И земя много отгледахме, и челяд. Три деца имаме и седем внуци, едно правнуче ни е на път. Затуй се ядосвам някой като рече, че коледарите обикалят за здраве. Щото, ако ни питаш тия, дето сме още живи, коледуването си е баш влизането на мъжкото в женското. И тъй е било открай време. В тая нощ момчето става мъж и посява първото си семе в първата си невеста. И невеста му е земята. И не виждам аз свястна причина на тоз обред да му се взима силата.

Г.: Не му взимат силата, Димитрино! Говорят си, може да не са раз­брали...

Д.: Не са разбрали, щото не са поискали. Щото не им е вече толкоз важно. А на такваз магия само тъй можеш ѝ взе силата - като ѝ усучеш истината, като я преиначиш. Или като я съвсем забравиш.

Р.: Аз ще го разкажа, както вие ми го разказахте!

Д: А на кой ще го разкажеш?

Р: На всички!

Д.: На всички недей. Ти го разкажи на тия, дето искат да чуят. Само те ще запомнят. И после ще го разкажат и те.

И Райна записваше. После редеше записаното. После се сещаше за нещо, речено от други, край други огнища...

СУРВА

Сурвакарско наричане от баба Нела Йотова

Сурва ти, Сурва година!

Ново ти слънце изгрея

Здрава ти, силна година!

Сур сокол се зарея.

Червена ябълка в градина,

ален трендафил в душата!

Златен клас е на нива, сура жълтица в торбата!

Сладък грозд на лозница,

сладост да има и благост!

Пълна ти къща с дечица, сълзи ти само от радост!

Господ над ложе присяда!

Зло под камък заспива!

Бран над глава ти застава!

Душа ти близнак си намира!

Сурва за слънцето, сурва по българска ти гърбина!

Да пребъдеш до година,

до година, до амина!

ВОДИЦИ. БОГОЯВЛЕНИЕ

Думите на баба Сефа Великова

- Разкажи ми за ваденето на кръста! Нали тогава се хвърляше във водата, на Богоявление.

- Ти сега за Богоявление ли искаш да разправям, или за Водици? Щото, ако е за Богоявление, нямам много да ти река. В черквата да ти разкажат. Знам, че Исус е кръстен тогава, ама как е и що е, и кой на кого се е явил, не ги знам тия работи.

- А Водици кога е?

- Те тогаз. На деня, дето у черква му викат Богоявление. Пък то си е баш Мъжки Водици от време оно.

- А женски има ли?

- На другия ден са Женски Водици, тогаз минават и водичарките.

- Ще излезе, че църквата пак е сложила нейния си празник върху на­родния, така ли?

- Тъй. Ама ти не ѝ придиряй много на църквата. Пресмятали попове­те, мислили, удурдисвали си светиите върху наште си празници, ама на­края пак си правим сичко, както си го знаем открай време. Някой път, да ти река, жал ми става за нашия поп. Добро момче е, младо, с голям хъс. Напъва се, опитва завалията зорлем да ни вкара у пътя, ама на. Корен е туй, памет, не мож я затри ей тъй, с молитви. То барем молитвите му да разбирахме, ама никой не му отбира от попските приказки. Викам му оня ден, Иванчо, най-добре е, мойто момче, да си намериш една мома вече, че виж се, за женене си. А той ми се мръщи, не бил вече Иванчо, а отец Иоаний. Какъв Йоаний, бре, викам му, в мойте ръце си проплакал, на дядо ти те кръстихме, навремето аз ти баех, като се напикаваше, сега - Йоаний. Гръцко ли е туй, руско ли е, не го знам откъде му дойде на акъ­ла. Попско било, като се запопил, му го дали туй име и сега вече с него се накичил. Питам го, сега, като си поп, добре ли си, радостно ли ти е в душата? Пък той ми вика, бабо Сефо, не е важно аз да съм добре, аз съм вече в служба на Бога, душата ми е негова. И ме гледа с едни очи и едни тъмни кръгове под очите, като трескав. Завалията... добро момче е. Ако рече, ще ида да му побая, барем си намери девойче, да го оправи...

- Абе не мога да си представя как ще побаеш на попа, ама ако ста­не, направо идвам да снимам филм. Разкажи ми сега за Водици!

- Водици е много стар празник, ехее, не му се знае началото... Раз­брали някога българите, че водата помни, и почнали да ѝ приказват. А водата дава живот, без нея и без слънцето сме загубени. Отредили ѝ на водата голям празник - три дни, на 5, 6 и 7 януари.

- И на 5-и ли? Тогава какво се прави?

- Тогаз, баш през нощта срещу 6-и, по потайна доба се нарича вода­та. Тогаз чува водата най-много. На водата можеш да речеш най-скъпи­те си тайни и желания и тя може да ги обърне и да ти ги сбъдне.