Розмари Мео - Стопанката на Господ

НИКУЛДЕН

Думите на баба Симеонка Чернева

- Кажи сега кой е свети Никола?

- Хората днеска все си знаят рибния празник. Щото запомнили, че навремето, когато Господ поделял света, на Никола му се паднали мор­ската стихия и бурите. Той ги викал, той ги прогонвал.

Някои спасявал, други плащали с живота си. Ама преди много вре­ме имало и още, тогаз викали на Никола - Справедливият. Преди зимното слънчево седене, когато идел Еднажден и когато българинът празнувал новата си година, та преди туй се чествал Справедливият Никола.

- Кога каза, че била Новата година?

- На Еднажден. Игнажден му викат сега, по църковному. Тогаз се ражда новото слънце. Ама сега - чакай да ти река за Никола. Никулден било време на сметките. Защото преди Новото слънце, сурвакането и наричането на благините, трябва да се каже кой с какво ги е заслужил и да се тегли чертата.

Така както Никола решава кога да извика бурята и кога да я спре, така на Никулден решава кой през годината е бил повече добросторник или повече злосторник и с каква риза ще се изправи на Еднаж­ден, за да иска по-добър живот. На Никулден се прави родово наричане. Събира се целият род и се гледа кой как е живял и работил през го­дината, дето е изтекла. Какво е донесъл за себе си и за рода си - ра­дост, скръб, богатство, бедност, болест, здраве... Обидил ли е повече народ, или повече народ е зарадвал... На кантар се слагат сълзите и радостта, които всеки е пожънал. Правят се и се развалят завещания. Помня, имахме един съсед с трима синове. Големият му син - Калинчо, беше много добро момче - тихо, кротко, пък и убавец. Ожени се за до­бра девойка, отвори си магазин. Другите братя се затриха някъде по чужбина, та се не видеха. В махалата знаехме, че като си отиде ста­рият, всичко ще остане на Калинчо. И на един Никулден бащата реши, че нищо няма да му остави. И го рече пред всички. Викнаха попа и пред него старият написа, че оставя всичко на училището. След една годи­на умря.

- И защо? Какво се е случило?

- На тоз Никулден старият разбрал, че Калинчо вдигнал ръка на жена си. И не веднъж. Подлютил се старецът и го зачеркнал. Как ли не го моли старата, не! Аз син, който жена си не почита и у дома си я по­черня, не съм отгледал - тъй викаше старият. Те таквиз неща стават по Никулден, като се тегли чертата.

Затуй преди Еднажден се искат и се дават прошки, че да огрее начисто новото слънце..

ПРАВЕДНАТА И ГРЕШНАТА

Райнини сънища

Имало една време една Душа, все към Бога гледала. Друго не виж­дала. Не грешала, постела, не се оплаквала, почти не спяла, не се мърсила и не се любила. Зовяла се ПРАВЕДНА.

В съседния двор живеела друга Душа, все към земята гледала. Ко­пала, засявала, един път откраднала, двама мъже познала, четири ро­жби отчувала, от време на време си пийвала, кофа сълзи изплакала. Зовяли я ГРЕШНА.

Дошло време и двете да си идат от тоя свят и да се представят пред Бога. Застанала ПРАВЕДНАТА с гордо вдигната глава, а Господ я попитал:

- Що си почерняла, Душо?

- Все в тебе гледах, Господи, снагата ми почерня, очите ми изте­коха.

- С майка ти, брат ти и мъж ти какво стана?

- Майка ми се рано спомина, аз късно научих. Брат ми ядове имаше, не исках с тях да се калям. А мъж, Господи, не съм познала, на тебе съм цяла! - завършила смирено ПРАВЕДНАТА.

Застанала пред Бога ГРЕШНАТА.

- А ти, Душо, защо си прекършила глава.

- Грешна съм Боже, затуй. Два пъти сърце съм си дала, на двама мъже. Веднъж се случи ръка да вдигна и хляб да открадна за рожбите си, че все не стигаше. И все на земята, Господи, се кланях, че ни хранеше, към теб не ми остана време молитва да отправя. Затуй чакам наказа­ние да ми пратиш.

Изправил се Господ и рекъл:

- Ей тука, към Светлото, има просната стълба. Стъпалата ѝ чет нямат. На всяко стъпало по 100 души седят. На всяка душа по едно кълбо с мисли е дадено. Мислите са от оня живот, дето го минахте. Първо ще си разплетете кълбото и след туй ще тръгнете по стълба­та. Колкото по-малко работа сте свършили долу, толкоз повече работа тука, толкоз по-голямо кълбото и по на ниско стъпалото. Ако долу сте отметнали повечко работа, тукашната ще е по-дребна, по-малко идва кълбото и по-височко стъпалото. Я ти - ГРЕШНАТА, дето си четири рожби отчувала и си земята копала, я на онуй горното стъпало стъпи, малкото кълбо да разплиташ! А ти, с празните очи - ПРАВЕДНАТА, ела да ти дам една кошница, че ти е едро кълбото, да се не търкулне. И ей тука, долу приседни, че бая време ще поостанеш...