Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Добре, де, как се оправя такъв човек?

- Нали си я чувала оная приказка - „со кротце, со благо и со малко кьотек“? Е, такъв се оправя само со доста кьотек! Требе да си намери майстора, да го хване за косата и яко да го дръпне, че да го изкара от онуй топло блато, в което се е накиснал.

- Ами ако не иска да излиза?

- Затуй рекох - майстор да си намери. Не я може всеки тая работа. Не е номерът да овикаш, да обидиш човека и да му скършиш достойн­ството. Требе с почит да стане. Хем с почит, хем с корава ръка, да не му даваш да се огъне - в туй е майсторлъкът.

- И все пак. Ако все пак има родово проклятие и не се знае откъде е?

- Ей, дебела глава! Рекох ти, бре! Разваля се с усилието на някой да разбере. Да проумее откъде е тръгнало. Каква рана е сторена, от кого. Не може да не е останала следа, винаги остава. Раната и клетвата ви­наги си вървят с причината. Понякога се налага да се вдигне някой, да си наруши спокойствието, да пропътува километри и да стигне до някое далечно село, отдето е тръгнало всичко. Пък да намери къде да преспи, да поостане, да се поослуша. Усилие е туй. Без усилие не става. У силата требе да влезеш, че да вземеш сила и за себе си, и да намериш лек.

РАЗВАЛЯНЕ НА МАЙЧИНА КЛЕТВА

- А майчина клетва как се разваля?

Умълча се тука Магда Богданова и дълго мълча. И очите ѝ сякаш се обърнаха навътре и затършуваха из душата ѝ. Нещо премина през че­лото ѝ като гарваново крило.

- Тежко е туй! Клетвата от майка е най-тежка. Докато тая майка е жива, няма разваляне. Само тя може да я вдигне, ако рече. Туй е клетва от утроба. От тая, дето най те е обичала. Клетва по кръв. Баба ми ви­каше, че когато човек умре и срещне Рангел, той първо гледа дали има с него майчина клетва. Ако има - по нея решава къде да го прати. Една майка, за да прокълне рожбата си, нещо много страшно я е накарало. Нещо сторено или от рожбата ѝ, или от бащата при зачеването. Ако рожбата ѝ се покае, отвътре, отдън душа, ако положи честно глава в скута ѝ, може майката да вдигне клетвата.

- А ако човекът не знае, че майка му го е проклела?

- Няма начин. Мъката на такава майка е толкоз голяма, че тя е пожелала тежко да накаже чедото си. И иска да е сигурна, че то ще разбере. Такава клетва се изрича или в очите, или се пише някъде, тъй че да бъде намерена.

- А ако човекът се покае, но майката не вдигне клетвата?

- Лошо! Лошо и за майката, дето не намира обич да прости, и за чедото ѝ. Тая клетва удря в кръвта и нататък в децата. И в техните деца.

- И тогава как се разваля тая клетва?

- Проклет от майка си човек изпитва хем ужас, хем гняв и бяс го тресат. Обиден е той. Има хора, почват да горят на майка си дрехи­те, а като умре - да раздават и изхвърлят всичко нейно. Мислят си, че като изтрият всяка следа от нея, ще изтрият и клетвата. Ама не става тъй. Щото кръв не се изтрива. Тя е във вените на човека и във вените на децата му. Затуй, когато майката умре, прокълнатата ѝ рожба требе да иде на гроба ѝ. Да омеси там един хляб и докато меси, да рече всичко лошо, дето е сторила на майка си. После да ѝ рече всичко хубаво, дето са си сторили една на друга. Да ѝ рече, че я обича. После да поиска прошка. И накрая и рожбата да прости. Добре е даже да преспи на гроба на майка си.

- И сигурно ли е, че така ще се развали клетвата?

- Сигурно е. Когато душата си отива у дома, в Бога, тя съблича чо­вещината от себе си. Нали съм ти рекла, че в човещината има и добри, и лоши работи. Та с човещината съблича и гнева, и мъката, и лошоти­ята, и жаждата за мъст. Душа, която е била в майка, проклела чедото си, не може да се прибере у дома. Тя все седи в ниското и се лута. Тегли я нещо назад. Ако чедото ѝ застане на гроба ѝ да поиска прошка и да очисти клетвата, ще стори добро и за тая клета душа. Душата е само светлина, Райно. Тя е въздишка на Бога. Ако някой поиска прошка от нея, душата ще прости. Защото и прошката е светлина, а светло при светло отива. Така и човекът ще се очисти от клетвата, и душата на майка му ще си тръгне в покой.

- Други клетви какви има?

- Стига с тия клетви, бре! Хората все ги дърпа към по-лошото, влече ги туй, дето ги стисва под лъжичката. Ти си записа как се разваля натемията и майчината клетва, ама сега искам да си запишеш и как се прави благословия. Нека знаят хората и добро как се прави.

БЛАГОСЛОВИЯ - ОБЩА

Общата благословия се сторва, когато има харен човек, който е направил нещо голямо за хората. Вдигнал е училище, ама не щото е богат, а щото си е откъснал от хляба и сам е полагал камъните за него! Или е намерил вода на сушаво място, че и чешма е турил. Или е прибрал при себе си сираци или сакати хора да гледа. На някой човек живота е спасил или друга някоя голяма добрина е сторил. На него хо­рата, ако искат да му се отблагодарят, се прави общо благославяне. Тоз обред е женски.