Розмари Мео - Стопанката на Господ

След битката и победата при Клокотница на 9 март 1230 г. цар Иван Асен II постигнал българско господство на Балканите. В знак на своята власт той изискал мощите на света Параскева Епиватска от Латинската империя. Нетленното тяло било пренесено тържествено в столицата Търново. Там българите я посрещнали и я именували све­та Петка Търновска. Когато станала закрилница на целия народ, я на­рекли Петка Българска. За почитта към нея се споменава дори в дър­жавни актове. В договора си с Венеция цар Иван Александър (1347 г.) се заклева „в името на Бога, Св. Богородица, в кръста и в светата Петка Търновска“. Народът разказва, че мощите на закрилницата били отне­сени във Видин, за да бъдат спасени от турско владичество. Когато турците превземат и Видин, мощите били дадени на сърбите - да ги пазят. Ала сърбите имали дълг към власите... и изплатили дълга с мо­щите на светицата.

Днес мощите на света Петка Българска се намират в църквата „Три светители“ в румънския град Яш...“

Райна изчете всичко и на баба си Магда.

- Дотук с историята и житието. Да видим сега къде се среща ста­рата вяра с новата християнска светица - рече Магда и вдяна конеца на старата история в иглата на новата. - Почитта към света Петка иде от старата вяра, че всяка къща има Дух закрилник - Стопанин. Тоз закрилник обикновено е споминал се човек от рода, който е оставил следа - обработвал е много земя, отчувал е достойно много челяд, бил се е за земята си, бил е книжник, оставил е скъп спомен и родът му е горд с родоначалството му. Стопанинът се почита особено много на Петковден, защото самата Петка е негов покровител. Ако Стопани­нът е родовият дух, то Петка е Бож дух - от Бога дух за всички духове. Обредът, тайнството, което се извършва, се именува Стопан. На тоз ден се събира целият род и се поменува Стопанинът. В родовия кръг се омесва един хляб - поменик. Месят всички - и мъже, и жени, и деца - като тавата с тесто минава през всеки един по кръга, по възраст. Всеки поменува този, когото смята за голям човек в своя род, разказва история за него, изрежда добрините и веселбите му. Децата трябва да научат и да запомнят!

Не се жалее, а се слави!

Хлябът - поменик не се раздава на чужди - като на Задушница - а се поделя между всички родственици, които са се събрали. Хлябът се разчупва от най-стария и когато всеки получава залъка си, нарича: „Да се помни и да пребъде родът ми!“.

Три са грижите на Петка - родът, очите и зачеването. На тоз ден се нарича и за зачеване.

„Да помагаш, Петке, на мойта рожба да ѝ се отворят очите в Бога, па да погледне, да ме познае и да си слезе при мене!“ На такъв об­ред се меси и Рожбена пита!

И за друго проглеждане отговаря Петка - на слепите! На тези, дето очите им не виждат, но и на тез, дето душите им са слепи. Това тайнство е именувано Прогледно тайнство. На него се меси Прогледен хляб. Да се отворят очите на душата към светлото, че да си види радостта.

- А ти на обреда утре за какво ще наричаш, за какво се събират хората?

- Прогледно е утре тайнството, тъй съм решила. Че много народ има толкоз ослепял, че не види туй, дето е пред очите му. Търси наро­дът, чуди се, лута се, надалеко гледа, планове прави. А очи няма да види какво у дома му не е наред, че първо него да оправи, себе си да вземе да стегне. И всеки Стопанин ще почетем. Всеки ще каже на другите кой му е Стопанинът. Пък да се сетят барем, че имат род, че някой първом е полагал темели, за да имат къщи сега, че някой диря е оставил, пъте­ка е проправил, за да ги има сега и тях. А ти, Райно? На твоя род кой му е стопанинът, знаеш ли?

Райна наведе глава. Беше го мислила в читалището. Много мъка имаше в нейния род. Много връзки се бяха скъсали. Откакто беше при Магда, започна да вижда и възлите, и прерязаните краища. Вкъщи ни­кой не говореше и беше свикнала да не вижда. Но тук... Болно ѝ беше, самотно и страшно ѝ ставаше. Искаше ѝ се да направи нещо, да си съ­бере разпиления род, да сложи ново начало...

- На моя род аз съм му стопанин! - каза. - Може още да не съм, но ще стана!

Магда я изгледа:

- Може и да станеш! Ама първо ми се ще ти да си намериш стопа­нин. Жена си. Жената, за да е стопанка, и нея требе някой да я стопа­нисва.

На обреда дойдоха около трийсет човека и Магда ги качи горе на поляната. Много приказки бяха разказани, за много родове. Много име­на бяха споменати - все на читави хора. Един отгледал 12 деца и до гроба си все ги събирал на двора и ги учел да не се делят. Друг вдигнал чешма с три чучура. Трети хванал гората и станал войвода. Четвърти бил даскал и учел народа на четмо и писмо. Пети пък цяла гора букова засадил. И много жени бяха споменати. Майки и баби, въртели големи къщи, цели махали и села, на които им се е чувала думата и са запомне­ни с добро. И сякаш всеки, разказал за своя Стопанин, ставаше с педя по-висок и се подмладяваше.