Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Ще ти река нещо за богатството на езика. Ако в един език липсва дума за нещо, нека дойде отнякъде, добре дошла е, има нужда от нея. Но ако думата си я има, а ти ползваш чужда и дори не се сещаш коя ти е родната - това не е обогатяване, а обедняване, Райно. Искаш ли да опи­таме, че да ме разбереш лесно? Знае старият даскал и модерни думи. Я ми кажи на български как се вика „партньор“? - Райна се ококори.

- Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя... Мъжът ми е мой партньор! - викна тържествуващо. - Ти и баба Рада сте партньори!

- Не ти казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на българ­ски, можеш ли? - не я изпускаше Вангел.

- Чакай, ще се сетя... Спътник... Сродна душа... либе... - нещо ѝ треп­на извътре.

- Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали?

- Хубави са! Питай ме пак!

- Талант как е?

- Дарба!

- Хубаво. А какво е концентриран?

- Концентриран - внимателен не е ли?

- Не е!

- Такъв, който... е събран в едно нещо.

- Съсредоточен му се вика на това. Чуваш ли каква умна дума е? Съ-средо-точен.

- Не бях се замисляла, питай още.

- Имам няколко любими. Креативен какво е?

- Ами такъв, който измисля, умен...

- Творец, Райно! Който твори. А информация на български как ще рече?

- Е, тук ме разби, информацията си е информация... чакай... знание! - обяви тържествуващо.

- Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти све­дения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш... не се просто уведомяваш. За жалост, на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.

- Харесва ми това с думите, искам още!

- Комуникация какво е?

- Да си говорят хората...

- Така, де, баба и внуче, като си говорят, какво правят?

- Общуват... нали?

- Ето я друга мъдра дума. Общение има, приобщаване, общност, нещо общо и заедно се случва, затова е общуване. А хармония как е?

- Баланс!

- На български питам как е!

- Равновесие...

- Можело значи. А характер как е?

- Характер ли? Че това не е ли българска дума?

- Не.

- Не знам... Нали все казваме - добър характер, лош характер, този е с тежък характер, според характера на човека...

- Ето ти добър пример как една чужда дума е толкова як плевел в нашия език, че вече няма изкореняване. А нашата си дума е далеч по-кратка, удобна и звучна.

- И как е характер на български?

- Нрав.

- Всъщност я знам тази дума. Хубава е...

- Повечето хора я знаят. Те и баба знаят, че са имали, ама не я пом­нят. Традиция как е?

- Традицията си е традиция! Пълно е с книги за български фолклорни традиции.

- От това най ме боли, Райно! Такива книги трябва да са хранилища, убежища да са на народната памет. А в такова заглавие само думата „български“ е наша. Традиция значи „предание“, нещо предавано от уста на уста, прескочило векове. А фолклорът какво е?

- Не знам вече... Криво ми е да те слушам...

- Ще слушаш! Дано разбереш докъде я докарахме, фолклорът е на­родната памет, може да се рече и „народност“. Това са ни народните песни, народните приказки, народните хора, народните обичаи... И баш на тая памет българите изгубиха българското име и му туриха ново - фолклор... Още да питам ли?

- Питай.

- Енергия как е?

- Сила! - усмихна се Райна.

- Браво, Райно, има хляб в тебе! Има надежда!

- Е, да, ама не звучи същото, не е съвсем като енергия.

- Нима?! Чакай да те питам още нещо. Напоследък много говорят за „негативни енергии“, много е модерно. На български как е?

- Шегуваш се!

- Никак! Питам те, как е? Какво правят някои кукери, като обика­лят и дрънчат с хлопки и чанове?

- Гонят злите сили... - тихичко рече Райна.

- И къде са тези зли сили?

- Навсякъде. По къщите, по хората, в мислите им.. .в думите им...

- Та как, викаш, било „негативни енергии“ на български?

- Зли сили... не е възможно...

- Такааа. Това е стар народ, Райно. И езикът му е стар. И няма как в един стар език да няма думи с насъщно и изначално значение. Важни са тези думи - те седят в основата на една памет. Там е изворът, от­където идат приказките, преданията и обичаите на един народ. От­където иде истината за неговата история. Стари думи - от старо злато, с голяма сила в тях. Да ти кажа и за хората, дето твърдят, че не било на български същото. Та те дори не си познават езика! Питай ги такива хора, както аз те питах сега тебе, кое как е на български. Няма да ти рекат, ще ти се ядосат. Но не от друго, а от безсилие, защото не знаят.