Розмари Мео - Стопанката на Господ

- И не го ли взехте в дружината?

- Не. После Димчо отиде на бащиния си гроб да зарови на баща си тоягата. Много плака туй голямо момче. Докривя ми за него, ама всеки трябва да си знае мястото, Райно, че иначе може някой да пострада. Сега да ти река за инструментите. Всеки русалия си има негова си тояга, която се предава поколения наред и има магична сила. В горния ѝ край ватафинът е провъртял гнездо за билки и го е запечатал с восък. Долният край е с остър метален връх, за да може да се забива в земята и да стои тоягата като човек - права. Всички тояги стоят у ватафина и се раздават от него само на русалска не­деля. Тоягата се наследява през двайсетина години, може и по-малко, може и повече. Когато пресъхне или загние - погребва се с последния си стопанин.

- Твойта тояга къде е, може ли да я видя?

- Мойта тояга я пази Младен - свирачът ни.

- Какво е свирач, на какво свири?

- Три обредни инструмента има в българските тайнства и те се редят така: на първо място кавалът, после идва гайдата и накрая - тъ­панът. Кавалът е на почетното място, защото казват, че в него напра­во влиза дъхът на Бога. Затова свирачът на русалиите е кавалджия. Ме­лодията, която се свири, е единствена и ясна както при нестинарите и също се предава по наследство. Свирачът е голям майстор, може да е част от русалийската дружина до гроба си и е на почит като ватафина. И знаме си имаме - никой не може да го докосва освен мен, ватафина. Дори под сянката му не се стои, защото силата му събаря. Знамето е от бял лен, нашето го тъка моята майка Гергина за баща ми, кога го сторили ватафин. Аз го наследих и него. В четирите му края се слагат билки. Когато се изнася знамето, всички коленичат.

- Знамето и то ли е при Младен?

- Да.

- Защо не е при тебе?

- Защото аз ще си отида преди него.

- Откъде разбра? - Райна го погледна.

- Трай и слушай! - плесна я през устата гласът на Рада.

А Вангел кротко продължи.

- Лекуването се случва през един особен ръченик, който се играе около болния. Ей така, на кръгове, на кръгове се върти, като тирбушон. Това е много труден и изморителен ръченик, който може да продължи и шест часа. Учи се дълго и човек дълго си упражнява краката за него.

- Ще ми го покажеш ли?

- Ела, да излезем на двора, ще ти го покажа, другаде няма да го ви­диш!

- Геле, само една минута! - викна подире му Рада.

Когато Вангел полетя в тишината на двора, на Райна ѝ се стори, че сънува. Дори не разбираше как е възможно някой да се движи така... Кавалът беше в главата му, друг не го чуваше. Старият не стъпваше на земята, краката му препускаха толкова бързо, че Райна не ги различава­ше. И някак се носеше в една равнина, не подскачаше. Раменете му поре­ха въздуха, а краката му рисуваха огнени кръгове. Тя не познаваше този човек. Този беше млад и по-висок, и косата му беше тъмна и по-дълга... и в двора стана по-топло. Райна усети, че се изпотява. После дъхът му изсвистя в ухото на жената и спря. Очите му горяха и прогаряха дупки. Вангел пи много вода. Рада ръсна малко сол на дланта му, той я облиза и пак пи, пък поприседна. После приказката потече отново.

- По време на тоз ръченик болният лежи в средата, на земята. Из­вън кръга има купичка с оцет и накиснати билки в нея. Ватафинът и той е извън кръга и късо нарежда как да пристъпват русалиите. Той избира мига, когато тоягите се забиват в земята, за да пият сила от нея. Когато се засилят стъпките и зафъркат мъжете, ватафинът влиза въ­тре и избира този русалия, който е най-близо стигнал до Силата. Дава му да пие от билките и му надниква в очите, за да му види душата дали е готова. Тогава ватафинът примамва болестта от болния и я вкарва в него - в силния. В този миг болникът скача, разкъсва ръченика и побягва. А ватафинът и другите започват да вадят болестта от другаря си. Та целта е болестта да бъде прилъгана, за да отиде в по-силен и здрав човек, който да я пребори. Това е. Затова е нужно русалиите да бъдат съвсем здрави в душата и главата и много жилави!

- И как я вадят болестта от него?

- Наша си работа.

- Моля те, кажи ми, няма да го записвам това!

- Ако отидеш при един хирург и го питаш как оперира тумор, ще ти каже, че за това е учил години. И при мен е тъй. Докторът работи с тялото на човека и преди това му изучава анатомията. Аз работя с душата. И съм се учил как е направена, къде е вързана, как се прекършва и как да я събера. Има души разкъсани, има пречупени, има и разпилени. И за всяка от тия мъки има различен лек. Не ме питай за тия работи.

- Дядо Геле, има ли ги още русалиите? Твойта дружина къде е?