Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Че ти таз миризма не я търпеше, все ме гонеше повънка, че гла­вата ти се въртяла от тая пущина - вдигна вежди Вангел.

- Баба Рада казваше, че миризмата ѝ напомня за тебе, затова все ми правеше компания - изтърси Райна. Вангел се покашля, извади една кърпа и си духна носа.

- Казах ти, че е гявол. И каквото ѝ е в главата, ѝ е на устата - рече Рада поруменяла. - Айде стига толкоз град, да си ходим на село, че кое време е! - надигнаха се полека.

- Дядо Геле, нещо искам все да те питам - престраши се Райна.

- Дълго ли е?

- Не, ама ми е важно.

- Кажи, да чуем тогаз туй краткото важно.

- Оренда какво е?

- Радо, ти ли си ѝ говорила? Що си ѝ рекла?

- Ами че тя по цял ден пита бре, Геле! Все си намира питане и тъй го увърта, че не мож да не ѝ отговориш. Да речем, споменала съм за Орендата, ама ей тъй, между другото...

- Дядо Геле, моля ти се, кажи ми! Никой нищо не знае. И в читалище­то ходих, там много малко ми казаха, искам да знам!

- Орендата е сила, Радо! Като дойдеш на тая земя, слънцето ти дава от своята си сила, да те пази и да те води по пътя.

- Да следваш пътя към светлината ли?

- Не! Пътят не е черга, просната пред тебе, че да го следваш. Пътя си го правиш сама. Една крачка сторваш - една крачка път, две крачки сторваш - две крачки ти е пътят, ако дадеш крачка назад - пътят се свива обратно. Колкото повече вървиш, толкоз по-дълъг ти е пътят. Път се прокарва само с ходене. Но ходенето не е само по къра, трябва да е и в ума, трябва и мисълта ти да върви, умът да е буден, да се храни Орендата.

- Дядо Геле, ти откъде ги знаеш тия работи?

- Няма значение откъде, знам ги, това е.

- Кажи ѝ бе, Геле! Хай кажи ѝ, какво толкоз, и за дружината ѝ кажи - намеси се Рада.

- Каква е тая дружина?

- Нищо! Баба ти Рада, като изяде една баклава, и от устата ѝ за­почва сироп да изтича.

- Кажи ѝ бе, Геле, тъй и тъй няма да миряса!

- Дружината ми беше русалийска, ватафин им бях, дълго е... не е за сега приказка...

- Кога ще ми разкажеш, утре да дойда ли?

- Казах ти, не мирясва! - усмихваше се Рада, а очите на Вангел бяха тъмни, като нощно езеро на нова луна.

- Ела! На някой трябва да се разкаже. Щом искаш, ела! - рече.

- Утре идвам. Само това да те питам - ето тука в учебника пише, че хан Крум направил чаша от черепа на император Никифор и от нея изпил Орендата му.

- Дай да видя! - блеснаха очите на стареца. - Коя година е писано? Друго има ли обяснено? - Вангел прелистваше и погледът му гореше страниците. - Ново е, по мое време не пишеха такива работи.

- Видя ли?! А в скобите след Оренда пише: „Магична сила при прабъл­гарите.“ Какво е това?

- И друго няма, тъй ли? Пак е нещо - усмихваше се Вангел. - Може пък да е дошло време да се каже пак истината, да знаят българите...

- Ти ми кажи сега на мене! - напираше Райна.

- Сила е Оренда. Голяма сила, Райно. Ей тука е събрана, горе, във вър­ха на главата, и се движи по гръбнака, като огън тече. Затуй са правили и чашите, да я пият тая сила. Колкото по-могъщ е врагът ти, толкоз по-голяма е Орендата му. И като умре, така са му я взимали - минавала е от един дух в друг тая сила.

- Дядо Геле, ти вярваш ли в това?

- Аз вярвам, че всеки е рожба на Бога. И всеки носи по нещо от Бога у себе си, по едно огънче. Старите са му викали Оренда, тъй са ми го рекли и на мене. Туй огънче не гасне никога, дорде е жив човекът.

При едни тлее - при други гори бурно, има хора цял живот не раз­бират за него - хабер си нямат. Но има и други, дето си знаят огъня и си го подклаждат, имат си огнище у себе си. Тия хора знаят как от тоя огън да направят три огънчета - на душата, духа и тялото, знаят, че единият огън ако изтлее, иде болест. Затова си чистят огнището ре­довно, издухват пепелта от него и са здрави до края на дните си. Има

един мъжки обряд, Преобразяване се вика. - Райна вдигна очи към баба си Рада, а тя едва забележимо поклати глава.- Три пъти мъжът се прео­бразява в живота си, на третия път е най-важното преобразяване, то­газ остават само двамина - той и Орендата му - туй е преди последна­та му крачка по пътя. Тогаз умът трябва да е бистър, погледът остър и огнището да е почистено. Орендата е дълбоката оран, Райно - надъл­боко влиза ралото, да обърне всичко, да се усети коренът, да замирише земята, пък да бликне оная сила и да си намери пътя към дома... Радо, какво има, бре? Да не ти стана лошо? Доживях да видя мойта Шекер Рада с неизядена баклава. Остаряваш! - сръчка Вангел жена си и магия­та кротичко изтече под масата. Старата и младата не се поглеждаха, посъбраха каквото имаше и Райна подкара обратно.