Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Добре, де, поповете как се съгласяват да опяват кукла?

- Лесно. На попа му е ясно, че народът е решил и че сработва тая работа. И предпочита той да е най-важният в нея. Ама ми разказаха за един стар случай по Ломския край, където имало страшно наводнение и ги била и градушка. Жените решили да направят Герман Градушкар и да го погребат. Като бил готов Германът, занесли го при попа. А той ре­къл: „Стига вече с тия глупости! Туй са магьоснически работи, аз кукла от кал не опявам!".

Тогаз най-старата му рекла: „Че нали ти ни разправяш, че човекът е направен от кал. На ти го сега, Герман от кал. Умря. Опей го!".

Попът обаче - сърдит, си тръгнал. Разправят, че жените обиколи­ли още петима попове по околните села да ги молят да опеят Германа, но те се били наговорили и не щат.

Тогаз жените си викнали мъжовете. Какво било сторено на шес­тимата попове - историята не разказва ясно, но дъждът не спирал... Тогаз се събрали около три дузини жени и решили, че повече от поп нямат нужда. Застанала най-старата откъм главата на Германа и занареждала една от старите песни.

Вземи си го, Илия, Германа! Да си в земята отиде.

Да си водите заключваш! Да си огън запираш!

Че да насмогнем, Илия, рожби си да изхраним!...“

Погребали жените Германа и дъждът спрял при първата лопата пръст.

Чувала съм, че Герман за суша се прави и от метличина, брана по Еньовден, и се гори на двора. Тъй огънят от Германа отива дар за Илия и му смекчава сърцето.

- Дядо Геле ми каза, че Илия прибирал хората змейове на неговия ден - изтърси Райна и си прехапа езика.

- Кой ти каза? - присви очи Рада.

- Дядо Вангел...

- И кога говори ти с дядо си Вангел? - трепна гласът на старата.

- Тая сутрин.

- И къде те намери?

- Не е той. Аз тръгнах след него - забърбори Райна. - Събудих се много рано тая сутрин и го чух да минава със стадото, не ми се спеше и тръгнах след него. После се чудех как да го заговоря, обаче той ме видял и ме стресна, като излезе зад бора, и после отидох с него на паси­щето, и той вика, че било Илинден и че на тоя ден...

- Чинара видя ли? - пресече я Рада.

- Видях го. А ти защо се разсърди? Нали се познавате с Вангел? Да не сте скарани нещо? - изведнъж се окопити Райна и вирна брадичка. Рада стана и започна да раздига масата.

- Глупости дрънкаш. Стана ми любопитно. Та за какво питаше? - тракаше старата с чиниите.

- За хората змейове. Дядо Геле каза, че умирали на Илинден. Илия ги прибирал тях.

- Тъй е. Когато човек е много силен, много буен, кибритлия, лют - но и харен, казват, че има змейска кръв. Затуй се вика: „Змей да те води!“. След такъв, ако тръгнеш, през вода и огън ще минеш с него и ще стиг­неш там, дето те е повел. Таквиз хора Илия си ги прибира лично.

- А като е толкова силен Илия, няма ли начин на неговия ден да даде сила на някой?

- Има. Когато човек е ленив, няма воля и линее - казват, че Зме­ят му е взел силите. Такъв човек около Илинден, ако има лятна буря и дъжд, трябва да събере кураж, да се съблече гол, да излезе насред голо поле и да легне на земята, да не го утрепят трескавиците. И да оста­ви дъждът хубаво да го умие и гръмотевиците да му дадат сили! Илия трябва да види, че тоз човек вече не го е страх и има сили да гледа огъня в очите! Тогаз Змеят спира да му е душманин, а минава в негова служба! И друго прави Илия. На тия, които имат дарба - сам той им взима по нещо.

- Ама че страхотия! Как така им взима?

- Знаеш ли, че баба ти Магда можеше да си има две рожби-близнаци?

- Казвала ми е. Знам, че е пометнала.

- Илия ѝ ги взе.

- Какво искаш да кажеш?

- Това, дето ти казвам. Баба ти Магда пометна навръх Илинден. Здрава, права, нищо ѝ нямаше. Взе ѝ рожбите Илия и ѝ остави дар да вижда в душите на хората. Голям е нейният дар и скъпо плати за него.

- Не знаех, че на този ден, не ми е казала.

- Това са си нейни отношения с Илия, не говори тя за това - извед­нъж някак се умори Рада.

- Май е време да си ходя, нали? - скочи Райна.

- Остани! Не си ми дошла точно днес случайно. Ще сложа по едно кафе, чакай ме на двора.

ПРИЗОВАВАНЕ

Райна излезе с натежало сърце. Видя едни разпилени дърва и ги подреди под стряхата. Когато младата и старата припалиха по една цигара, Рада започна първа.

- Чудиш се как да подхванеш за Вангел и онуй горе, дето си видяла... Него пита ли го?

- Не можах... Питах баба Магда, а тя ме изгони - оплака се Райна и камък падна от раменете ѝ.

- Не си я питала правилно.

- А тя защо все не казва? И аз, като питам, искам да ми се отгово­ри. Какво, не мога ли и аз да питам? - напери се Райна.