Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Това дърво колко е старо? - попита Райна.

- Не е много, само на 105 години е. Тепърва ще прохожда и ще прого­варя - усмихна се старият.

- Откъде знаеш?

- Дядо ми Илия го е посадил, когато се е родил баща ми Стоил. Пре­ди него три деца са му умрели. И като се е родил баща ми, кръстил го е Стоил, за да остане. И му е посадил ей тоя чинар, за да му е як коренът, да расте бързо, да е здрав и да живее дълго.

- И дълго ли живя?

- Допреди три години - рече Вангел.

- Е как, на колко години си отиде?

- На 102.

Райна вдигна поглед. Отдолу чинарът беше като къща. Къща само от покрив. И тоя огромен покрив сякаш нямаше край. И сякаш на земята съществуваше само той. Или пък той си беше направил негова си земя.

- Кой е Илия?

- За пророка ли ме питаш?

- За него. За Илинден.

Вангел бръкна в торбата, извади тютюн и скъса някаква хартия. Пръстите му заиграха и за миг сви цигара. Димът ѝ замириса на дим от огнище.

- Илия е... Илия е голяма сила, Райно. Илия е човек с божия сила, който ходи по небето в златна колесница, която сам Бог му е изпратил.

- Вярваш ли в християнските светци?

- В светци не вярвам, вярвам в хора. Илия е роден 900 години преди Христа. Пък после църквата как го е направила светец и какво житие му е сътворила, си е нейна работа. Илия е велик човек, един от най-ве­ликите майстори в човешката история. И за него казват, че е бозал от кошута, като нашия Авитохол. За него чувала ли си?

- Не съм. Той кой е?

- Той ни е родоначалник.

- На целия ви род?!

- На целия народ. На българите. Но за това друг път. Сега иде реч за Илия. Пророк Илия е този, който е познал Единия Бог още в тъмни­те времена. И се е възправил срещу ония, които се кланят на много божества. Илия е единствен, който не е умирал. За него Бог е пратил златна колесница да го вземе. Дядо ми казваше, че колесницата му я теглят змейове. Илия Гръмоломник - така му викат по нашите земи. Господарят на небесния огън. Неговият празник е насред лято, по жът­ва, най-важното време в годината. На него се принасят най-много кур­бани. За жертвено животно се избира най-личният петел - бащата. Или бикът на селото. Целият юли се именува Илиин месец. Всичко, що се случва сега, през юли - било суша, било наводнение, градушка или харно време - все от Илия идва. И много обреди се правят в негово име. Пи­тай бабите и за Герман, той също се прави на Илииния месец. Морето и то се обръща на Илинден. И тоя, дето е господар на небесния огън, си прибира сам курбана от водата, ако човекът не му го е дал. Затуй никой не бива да влиза днеска в морето. При българите Илия е Змеят Горянин. Народът се пази от него - като от най-страшна напаст. И го почита като най-голям покровител!

- Как може една сила да е страшна и желана едновременно?

- Като слънцето, Райно. То може хем да изпепели, хем да даде жи­вот. Затова българинът никога не е делил силите на бяла и черна. На Бог - добрия и Сатаната - лошия. Българинът никога не е имал дявол, преди църквата да му го измисли. За него Богът е бил всичкото, цяло­то! И не е бил добър или лош, а справедлив. Затова българинът и до ден днешен все говори за оная Сила. Защото за народа тя е по-голя­ма и от доброто, и от лошото. Тя просто е. Тъй е и с Илия. Затова е толкоз почетен. На много места курбаните в чест на Илия са много по-важни и по-тежки от тези за Георги на Гергьовден. И друго има. Който си отиде от тоя свят на Илинден, е бил змей. Змеят е онзи човек, дето цял живот пристъпя по ръба. Ни в светлото, ни в тъмното

ходи. Все по ръба. Големи сърца имат такива хора. Тия змейове ги прибира лично Илия.

- А аз на теб как да ти викам? - ни в клин, ни в ръкав попита Райна.

- Всички ми викат Геле. И ти можеш да ми викаш така.

- Дядо Геле, ти откъде ги знаеш тия неща?

- Знам ги. Не е важно сега кое откъде знам.

- На мен ми е важно. И за Авитохол искам да ми разкажеш, мо­жеш ли?

- Питаш ме или ми казваш да ти разкажа? - блеснаха очите на Вангел.

- Моля те да ми разкажеш - сведе поглед младата.

- Не те оставя огънчето, а, Райно? Тъй питаш ти, че да ти се рече. И не мирясваш, дорде не чуеш отговор. Туй е добре. Но трябва да си знаеш и мярата. Силата е и в търпението. В него има и покой, и почит, и мъдрост. Трябва да се научиш и да чакаш. Огънят ти няма да угасне, силен е! Но му давай време - да се разгори. Мълчанието и търпението са добри другари. Добре е да присядат на огнището ти. Те слагат дебе­ли цепеници в огъня и го поддържат хем кротък, хем силен. Такъв огън топли много и трае дълго. Инак съчките на твойто питане ще припу­кат и ще изгорят. От моя тютюн искаш ли да те почерпя?