Розмари Мео - Стопанката на Господ

- До такъв обред могат да стигнат само здрави физически и пси­хически хора. Хора със силна воля и самоконтрол - клатеше глава Райна.

- Ще видим! - гледаше я Нора в очите.

- В такъв случай, реченото ми да бъде сторено! - каза Васил.

Като приключи работата в центъра, единственото, което ѝ се ис­каше, беше веднага да тръгне за село, да разкаже на Магда какво е станало. Но все излизаше нещо. Пишеше за вестника. Седна да пише и книгата. Една вечер събра сили и извади ония листи от Вангел.

ЕДИНАЙСЕТТЕ НАРОДНИ ПОВЕЛИ

„На тез, дето ще прочетат написаното, искам да река, че тоз народ много преди Христа си е имал своя вяра. Родът и земята са му били най-милни на българина. В кръв и пръст се е клел той и за тях е давал живо­та си. Българинът тъй и не стана християнин, и мюсюлманин не стана. И да се определя тъй, все малко зорлем му идва религията. Бил съм даскал години наред. Бил съм и ватафин на русалиите. Видял съм всякакви хора. Едни се кланят в църкви, други в джамии, трети притихват в гората. Все са българи. Много съм питал кой в какво вярва. И ако и да имат разни име­на хората за Бога си, все за някаква Сила иде реч накрая...

И за да не голословя напразно съм ви написал ей тука едни прости работи. Туй са единайсе стари народни повели. Имам ги от дядо си, Илия. Държеше ги на един пирон на стената. Викаше, че църквата от­краднала повелите на народа, за да си напише нейните заповеди, ама и туй не направила като хората. Че и махнала последната, не ѝ била по мярка. Отдолу, с молив, дядо ми беше дописал още четири повели. Все ги повтаряше с молива, че избледняваха. Тъй си отиде от тоя свят, без да ми рече откъде се взеха тия, последните.

11-те народни повели

1. Да нямаш по-свято от рода си и от земята си! На тях разчи­тай, в тях се кълни и ако трябва, за тях дай и живота си!

2. Почитай майка си и баща си и слушай думата им! А когато ос­тареят и останат на ръцете ти, грижи се за тях, дорде се приберат в Бога!

3. Пази се от кръвосмешение, че от него родът се изкривява! Таз повеля се отнася и до всички, станали побратими и посестри­ми, и до всичката тяхна челяд.

4. Избрал ли си с кого да делиш хляба и постелята си, не посягай към чужда жена или чужд мъж! И окото ти даже не бива да из­тича по чуждо, че ще ти осиромашее душата!

5. Възбранява ти се всяка кражба! Било тя от нужда или по принуждение!

6. Възбранява ти се всяко убийство! Особено за мъст или грабеж! Пролятата кръв тръгва като сянка след убиеца. На такъв де­цата и внуците му ще теглят тая кръв.

7. Не се обръщай нивга в изедник, насилник или предател! Който изяде чуждо, онеправдае вдовица, сираче или сиромах, който предаде брата си - той внася огън в челядта и рода си.

8. Не връщай нивга от прага си пътник, дошъл да нощува, че чес­то с пътника ходи и Господ!

9. Не връщай нивга сирак или сиромах с празни ръце, че техните сълзи са от горест и парят. Изпъдиш ли ги, пъдиш доброто от къщата си!

10. Помни, че тежък грях се тежко изкупва! Изкупва се или с кръв, или с доживотна грижа на душманина за неговата жертва и рода му!

11. Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!

Ето ги тука и последните четири повели. Като го питаше някой тия откъде са дошли, дядо ми махваше с ръка и викаше: „Не е важно рождеството на думите, а същината им!“.

Изричай само правата дума!

Разбери за какво те бива!

Следвай само твоя си дъх!

Помни, че път се проправя с ходене!

Дано тия повели попаднат в добри ръце и не се затрият! Нека тоз, дето ги прочете и нещо му припламне в душата, да ги покаже и на дру­ги българи, и на рожбите им. Че да знаят и помнят какви са повелите на един толкоз стар и мъдър народ! И най-вече да проумеят, че когато българинът оправи рода си отвътре и си почете корена, тогаз пак ще бъде силна България!

С почит и вяра Вангел Илиев

По волята на Бога и душата си българин!“

МАЙСТОР

Стана горещо. Райна не понасяше горещото и полудяваше в града. Бага­жът ѝ стоеше в колата. Но все имаше още нещо за вършене и довърш­ване. Почнаха да я търсят хора. Сядаше Райна срещу хората и броеше бримките в техните думи. Прихващаше бримката и заплиташе отно­во. Биваше я. Една нощ нещо я дръпна и хвана пътя. Кара час. Остави колата и телефона. Влезе в гората и се понесе. Не си взе светлина и Тъмното и Тихото веднага я намериха. Съзря един паднал клон, поокастри го и закрачи с тоягата през шубраците. Дълго вървя. Сякаш триного животно крачеше по земята. И с всяка крачка тоягата пие­ше нова сила и я изливаше в сърцето на Райна. Десетки очи кацаха по клоните и раменете ѝ. Месечината се намести в един бор и зачака. На едно открито място Райна спря и приседна на тревата. Наоколо кипеше живот. Изведнъж се уплаши. Реши поне огън да си запали, брък­на в раницата и не намери запалката. До нея изхрущяха тежки стъпки. Сърцето ѝ спря. Огледа се наоколо. Нямаше какво да види, нямаше къде да избяга, нито за какво да се улови. И се улови за земята. Дланите ѝ опряха в пръстта, Райна затвори очи и се прибра у дома. Полека лег­на в пръстта, вдиша, издиша... Косите ѝ се оплетоха в един бръшлян и няколко буболечки си прокараха път по корема ѝ. Стъпките се чуха по-близо. Някой изсумтя и се бутна в крака ѝ. Отвори очи. Таралежът я наблюдаваше. После ѝ проговори. Разказа ѝ за гората, за Горуна, за нищенарките, за Вангел, който пак станал даскал, ама в друго училище, за това как Времето си счупило едната кука и светът спрял за цели три минути, за Райко, на когото била вречена, за това как нишката на Магда Богданова изтъняла като паяжина и се държала само на слънче­ви лъчи, за третата баба нищенарка, дето все не уцелвала Магдината нишка с ножицата, и за Времето, дето си оправило куките и седнало баш на Магдиния праг да плете...