- Каква е разликата между молитвата и бабиното наричане?
- За разлика от молитвата наричането не е молба и не включва уговорка. То е абсолютно приемане на факта, че душата ти е дошла отново на този свят, за да бъде щастлива! Всяка душа е част от Бога, казват българите, затова съдържа в себе си благото и постоянният й стремеж е към него. От човека обаче зависи колко ще е силата му, колко битки би водил, колко радост би сътворил и колко сълзи би изплакал, за да го постигне. Но преди всичко трябва да имаш очи да видиш и кураж да изречеш на глас най-големия си копнеж. Защото, когато му дадеш име, той започва да съществува!
Ето това правим на обредно наричане - редим правото слово на всяка душа, заявила волята си да участва.
На повечето обреди се меси хляб и думите се полагат в хляба - символ на Земята и Корена. По същия начин се работи и с водата. Вече е доказано, че водата има памет и затова отправяме думите към нея, за да променим структурата й. Неслучайно българският фолклор познава обична вода, шарена вода, любена вода, мълчана вода, кадена вода, пресукана вода и т.н.
- А как протичат груповите обреди?
- Всеки обред има Водач и може да бъде личен или групов. В него участниците се именуват Добросторници и се събират с цел да променят живота си в някаква посока. Първото условие е Добросторникът да е абсолютно наясно какво иска от живота си, а не какво не иска! Това е много труден път на вътрешно осъзнаване и готовност да приемеш собствените си уроци. Точно поради тази причина не всеки може да участва в обредно наричане. Второто условие е по време на Тайнството да изречеш на глас пред Водача и душата си Правото слово (истината) за твоята радост - от какво конкретно имаш нужда тук и сега, в земния си път, за да се чувстваш пълноценен човек. Добросторниците в груповите обреди заедно образуват една обща душа. Доста често те не се познават, виждат се за първи път. Истинската магия, която се случва, е раждането на състраданието и обичта между тях. Начинът, по който усещаш очите на другите и безпрекословната им подкрепа, е това, което ти дава сила да изречеш Правото слово на глас и да поискаш Благото си пред хляба.
Ключът към сбъдването е концентрираното намерение за промяна и синхронизацията с природата.
- Можем ли да кажем, че това е една чисто българска традиция и никъде другаде не се практикува?
- Наричането другаде не съм го срещала, поне не под такава форма. Помня как водих семинар на съпруги на дипломати от 11 държави и на никакъв език не можахме да преведем "наричане".
Иначе целият списък от съвременни духовни понятия, привнесени от Изток и Запад, категорично могат да бъдат открити в автентичния ни български фолклор, с който всъщност твърде малко хора се занимават. Притежавам сериозна библиотека с езотерична, религиозна, философска и историческа литература. И трябва да ви кажа, че няма нещо, казано от велик западен или източен учител в пет тома, което една баба, гледаща три кози в Родопите, да не знае.
- Спомена, че това знание е апокрифно, всеки ли може да го усвои, или има условия?
- Винаги има условия! И винаги има изпитания. Човек стига до същинското знание сам, то е плод на лично търсене. Затова казват, че учителят ти трябва да те познае. Заради това за мен е чест, че очите ми се срещнаха с очите на 85-годишна мъдра жена преди години и се познахме. Тя беше най-големият дар по пътя ми!
Второто условие е дарбата. Има хора, които имат способността да провиждат, други да викат дъжд. Моята е да редя думите, да ги пресуквам.
- Доста красиво говориш за магията, а какво ще кажеш за черната?
- Хората все делят магията на бяла и черна, но и тя както всяко друго изкуство е далеч по-сложно понятие. Бабата, при която съм учила, казваше: "Цветът на магията идва от душата на този, дето я прави!" Условно бихме могли да я разделим на добра и лоша.
Лошата е всяко посегателство на подсъзнанието ти, което се върши против твоята свободна воля. Това означава, че когато човек отиде при някоя баячка, за да направи тя магия за любов или здраве на любим човек без знанието му, е лоша магия. Това означава да изкривиш пътя на някой, било то и с добри намерения. Това би могло да разболее този човек. За това неслучайно се казва, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Просто в магията също има морал. И всеки я практикува според морала си.
В добрата магия не можеш да отидеш и да помолиш за помощ дори за болната си майка. Тя сама трябва да го направи!
Читать дальше