Розмари Мео - Стопанката на Господ

На гроба на Рада имаше някой. Дъждът валеше силно, а мъжът беше коленичил в пръстта и не мърдаше. Райна се взря внимателно. Водата се стичаше по косата и лицето му, а той си седеше като по­бит и не мърдаше. След втората цигара тя излезе изпод навеса и се приближи. Дъждът плисна в лицето ѝ. Мъжът се обърна и се изправи.

- Ти си Райна, нали? Аз съм на Рада и Вангел синът, Рангел. Нашите ми викаха Райко.

Когато Райна потъна в ръцете на Райко, само Господ видя как тия две души се намериха.

Допълнителни материали

( Допълнителни материали само за електронното издание, събрани от http://4eti.me)

За Книгата

„Стопанката на Господ" е роман по истински случай и требник на българската народна вяра. В книгата са описани лични и родови български тайнства, живи и до днес, и приказката за тяхното откриване. Описанието на тайнствата позволява на всеки българин, който ги прочете, да ги извършва сам или в рода си. Стига да обича и почита корена си... и да усеща потреба да го стори.

Понятието „требник" идва от старата дума „потреба" - нужда. Една от най-големите ценности на книгата са 11-те народни повели и най-вече последната: „Почитай вярата всекиму, било тя чужда на твойта, че тя е най-скъпа потреба и право на всеки човек!". Историята, описана в романа, е посветена на потребата на българите да си пазят обичаите, магията и старата вяра.

Райна напуска България, за да се омъжи и живее в Италия. Животът там е прекрасно сбъдване на голямата ѝ мечта. Но нещо се пропуква, цветовете от приказката изтичат и Райна се разболява. Никой не разбира причината. Единственото обяснение, което кръжи наоколо е... магия. Младата жена се връща в България, за да си подреди мислите и да намери покой. Пътят я завежда в селска махала при няколко старци, които променят живота й. В махалата една баба ѝ казва, че коренът ѝ бил български, бил от дълбоките... и не я пускал. А бабата е наречница... Старците учат Райна, че силата ѝ е точно там, в българския ѝ корен. Хващат нишката на Райниния живот и я пресукват така, че да си вземе силата. А в заника на живота си старата наречница предава дарбата и знанието си... Една наречница все повтаря, че ще дойде време, в което българинът отново ще си чуе Корена и през Него ще си върне и силата! „Стопанката на Господ" разказва, как реченото ѝ може бъде сторено.

За Автора

Авторът Розмари Де Мео носи това име поради италианския произход на бащиния си род. Тя завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов" в клас на проф. Стефан Данаилов. Няколко години след това заминава за Италия. Както самата тя обяснява, българският ѝ корен я дръпва обратно в родината и пътят ѝ поема в нова посока. Със сестра си и баща си създават фондация ЩЕДРО СЪРЦЕ и заедно правят националните кампании „Да вдигнем знамето в училище", „Съхрани българското", и „Шампионите тръгват от училище". Работи като телевизионен сценарист и редактор. Добре позната е на читателите на Списание 8 с рубриката за народните обреди, която води в продължение на година.

През последните години Розмари Де Мео обикаля страната със семинарите си „Скритото знание на българите" и „Дарът на корена". Самата тя е наречница. Защитава дипломна работа на тема „Българското обредно наричане като терапия". Книгата, която издава, е рожба на дългогодишни дирения и преживявания с възрастни хора, запазили старото знание.

Интервю с Розмари де Мео: Наричането променя живота ни

(вестник Стандарт, 2013г.)

Розмари де Мео събира, изследва и практикува древните фолклорни магически практики. Автор и организатор е на националните кампании "Съхрани българското" и "Да вдигнем знамето в училище". Според нея ритуали като обредното наричане са част от българския корен, който ни дава сила да променим живота си.

- Розмари, откъде според теб идва силата на наричането?

- Това е много старо, предхристиянско тайнство, в което, черпейки сила от земята и корена си, можеш да задвижиш промяната в живота си. Езичеството е много стара философия на етническа основа, която почита природата и нейните проявления. Вещицата е веща, можеща жена, която познава природата и може да предизвиква нейните проявления, спазвайки закона за хармонията. Магията, от която се плашат всички, всъщност е изкуството да влияеш на околната среда и на човешкото подсъзнание чрез човешката воля. Оттук идват и изразите -"Казана дума - хвърлен камък" и "Речено - сторено". Всъщност това е останало в езика ни от обредното наричане. От векове българите са познавали силата на речената дума и са я използвали.