Розмари Мео - Стопанката на Господ

Това я свари неподготвена. За миг не знаеше как да реагира. Има­ше бегла представа за програмата в центъра, но не си представяше, че по време на терапия не е ставало дума за мечтите и желанията на тези хора! Те веднага усетиха колебанието ѝ.

- Д-р Милева! - обърна се Нора към присъстващия на сесията психо­лог. - Кажете ѝ вие! Кажете ѝ, че тук не говорим за лични неща - тонът на Нора беше предизвикателен, очите ѝ святкаха. - Кажете ѝ, че д-р Попов на този обред разбра много неща. Че никой от екипа не знаеше за Ирка и мъжа ѝ. Кажете ѝ че...

- Така е, прави са - рязко отговори Милева. - Нора, моля да не по­вишаваш тон, благодаря ти! Госпожице Богданова, в програмата има различни нива, които пациентите трябва да покрият. Някои са тук по­вече от година, но и те все още са на второ ниво - не очакваме от тях да споделят, още е твърде рано. Не зная какво точно са правили с вас, само разбрахме от колегата...

- Правихме нещо страхотно! - скочи Нора. - Беше истинско, а не като тия идиотщини, дето ги правим всеки ден и няма никакъв смисъл да...

- Млъкни! - тихо каза Райна.

- Крайно време е някой да...

- И седни или излизаш веднага! - Нора си седна на мястото и заби поглед в земята. - Е, признавам, че сериозно ме изненадахте! В такъв случай бих искала да поздравя всички, защото с този обред явно преми­нахте директно на пето ниво! - пошегува се „Богданова“, а групата започна да ръкопляска.

Като се успокоиха, стана Ирина. В шепата си имаше девет камъ­чета. Каза, че ги е избрала между всичките, които събирала с дъщеря си. Точно тези, като ги стисвала ѝ парели.

- Защо парят? И сякаш ме радват...

- Заради магията, Ирка! Когато човек успее да промени гледната си точка, магията му се случва винаги. Ако успееш да погледнеш отвъд и да повярваш в собствената си сила да промениш света, той ти от­връща с такива дарове. На тебе обредът какво ти донесе?

- Всичко! Разбрах, че мога... мога да се справя!

- Ирина, кого помниш от обреда? Има ли някой от другите, който най-много те впечатли?

- Нора.

- Защо?

- Тя стоеше до мен. Ние сме всеки ден заедно. Но аз за първи път я видях. Беше съвсем различна, друга Нора, не тази, която съм виждала, беше... тя.

- Ирина, хайде да сключим сделка. Аз ще взема само един от твоите девет камъка...

- Не, моля те, вземи ги всичките! Важно е... нарекла съм ги!

- Разбрах, взимам всичките! Но когато завършиш успешно програ­мата и вече всичко е наред, искам да ми се обадиш и да ми кажеш: „Рай­но, имам при теб едни камъчета, искам си ги!“. Обещаваш ли ми?

- Ще бъде сторено! - трепна гласът на Ирина.

Групата чакаше тежката дума на Нора. Тя не ги разочарова.

- Аз няма да кажа толкова хубави неща, нали мога да говоря честно?

- На това разчитам.

- Е, добре. В началото, аз не исках да участвам в този обред, смя­тах, че е манипулация. После ти някак ме предизвика и реших да участ­вам. Когато тръгнахме към мястото, вече съжалявах, беше ми много напрегнато. Представях си всякакви ужасии - по такива обреди все има разни идиотщини, предмети, музики...

- Била ли си на такива обреди друг път?

- Не, но мога да си представя. И така стана. Ти пусна музика... правеше нещо, после мълчеше... трябваше да си затворим очите... беше ужасно. А като погледна в моите очи, настръхнах, много се уплаших... и после не можех да спра да рева... Освен това имаше нещо нагласено. Сякаш предварително се беше разбрала с психоло­зите, че каквото и да наричаме, трябва задължително да кажем, че искаме първо да се справим със зависимостта. Това не ми хареса, беше нагласено!

Другите се разшумяха одобрително и потвърдиха.

- Аз не съм част от екипа психолози, който работи с вас тук - спо­койно започна Райна. - И по никакъв начин не съм обсъждала работата си с тях. Особено обред, от който те нямат никаква представа. Но това няма значение. Искам да ви попитам: има ли някой в тази група, който си мисли, че може да сбъдне което и да е от желанията си, ако не се справи със зависимостта? Има ли някой, който си мисли, че може да работи, да обича, да е здрав, да пътува или да има и гледа деца, докато пие или е на хероин? Мисля, че сме си казали твърде много лични неща, за да посмеете да ми отговорите. Отговорете ми! Или чакате Нора да ми отговори първа?!

Обидиха се. Отговориха ѝ. Беше ясно.

- Смятам, че сте достатъчно умни да се сетите сами защо на някои от вас им беше изключително трудно да изрекат точно това - повиши тон Райна. - Или ви надценявам? - Мълчаха. Не, не ги беше над­ценила. - Нора, продължавай, помня, че ти сама си нарече да се справиш първо с алкохола.