Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Просто стой там. — Махна с ръка и закрачи из стаята.

— Изплаши ме тази сутрин. Ядоса ме, но също така ме изплаши.

Рейф с мъка удържаше ръцете си.

— Как?

— Никой никога не ме е желал така, както ме желаеш ти. Зная, че ме желаеш. — Тя спря и обгърна тялото си с ръце, сякаш й беше студено. — Гледаш ме така, сякаш знаеш как ще се получи между нас. И аз нямам власт над това.

— Смятах, че ти давам власт, като ти казах всичко.

— Не. Не. Нямам никаква власт над чувствата си. Сигурно съзнаваш това. Знаеш прекрасно как въздействаш на хората.

— Не става дума за хората.

— Знаеш чудесно какво въздействие имаш върху мен.

Рийгън почти изкрещя последните думи, сетне сви юмруци и се опита да възвърне самообладанието си.

— Знаеш, че те желая. Нима бих могла да не те желая? Както сам каза, ние сме зрели хора, които знаят какво искат. И колкото повече се дърпам назад, толкова по-глупаво се чувствам.

На трепкащата светлина очите му изглеждаха мрачни.

— Очакваш да ми наговориш всичко това и аз да не сторя нищо?

— Очаквам да съм в състояние да взема разумно решение. Не очаквам жлезите да надделеят над мозъка ми. — Тя въздъхна. — А после те поглеждам и ми се ще да ти разкъсам дрехите.

Рейф се засмя. Това бе най-безопасният начин да обезвреди бомбата в себе си.

— Не очаквай да те спра. — Щом пристъпи напред, младата жена отскочи като пружина. — Просто искам да си взема бирата — промърмори той и вдигна бутилката. — Имам нужда от нея. — Отпи голяма глътка, но не успя да потуши огъня. — Е, каква е ситуацията, Рийгън? Мъж и жена — необвързани, здрави, които искат едно и също един от друг.

— Които едва-едва се познават — добави тя. — Които едва са установили някакви взаимоотношения. Които би трябвало да бъдат по-разумни и да не се хвърлят в секса, сякаш е плувен басейн.

— Никога не съм си правил труд да опитвам водата.

— Аз винаги я опитвам. Сантиметър по сантиметър. — Като си наложи да остане спокойна, тя отново сплете пръсти. — За мен е много важно да зная в какво се забърквам, точно къде отивам.

— Никакви компромиси?

— Не. Когато имам план, аз се придържам към него. За мен това е правилният начин. — Каза си, че вече е по-спокойна. По-разумна. — Имах много време за размисъл, докато пътувах с колата до Пенсилвания и обратно. Трябва да успокоим темпото, да огледаме нещата в дълбочина.

Щом беше спокойна, защо не спираше да си играе с копчетата на блейзера, защо въртеше пръстените си?

— Също като с тази къща — бързо продължи тя. — Завършил си една стая и тя е красива, прекрасна е. Но не си започнал проекта без цялостен план за всичко останало. Смятам, че интимната връзка трябва да бъде също тъй добре премислена, както и обновяването на една къща.

— Съгласен съм.

— Добре. — Тя пое дълбоко въздух, сетне го изпусна.

— Значи ще направим няколко крачки назад, за да имаме по-ясен поглед върху нещата. — Ръката й все още трепереше, когато посегна за палтото си. — Това е разумен и отговорен начин на действие.

— Да. — Той остави бирата си. — Рийгън?

Тя сграбчи палтото си като спасителен пояс.

— Да.

— Остани.

Пръстите й се вцепениха. Дъхът й секна.

— Помислих си, че никога няма да го кажеш. С нервен смях тя се хвърли в прегръдките му.

— Това е лудост! — Останала без дъх, тя зарови пръсти в косата му и впи устни в неговите. Цялото й същество се устреми към тази целувка, към топлината, към опасността, към обещанието. — Нямах намерение да правя това.

— Всичко е наред. — Той обсипа с целувки лицето й. — Аз ще го направя.

— Премислих всичко. — Краката й се подкосиха и тя безпомощно се усмихна. — Наистина. Всичко, което току-що казах, беше съвсем разумно. Това е само химия. Повърхностно физически привличане.

— Да. — Той рязко смъкна блейзера от раменете й, залови в капан ръцете й, притисна тялото си към нея. Усети как дъхът й секна и кръвта му се възпламени. Потръпна от възбуда, срещнал огромните й уплашени очи. — Престани да мислиш.

Усмивка разтегли устните му, когато притисна тялото й още по-плътно към своето. Видя как очите й проблеснаха, дочу дрезгавия й стон, когато устните му докоснаха нейните. Обсипа с целувки шията й. Кожата й бе нежна, така ароматна, както си бе представял. И той й се наслади докрай.

Ръцете й се впиха в хълбоците му, тя отметна глава, докато тялото й изгаряше от обзелото я желание, принуждаваше я да стене дрезгаво.

Мъжът рязко освободи ръцете й. Сетне силните му груби длани се плъзнаха под пуловера й, за да извайват и да притежават.