Джо Абъркромби - Гласът на острието

Кучето издиша тежко и пристегна ремъците на кожения протектор около лявата си ръка. Провери още веднъж за пукнатини по дървото на лъка. Увери се, че всичките му ножове бяха на място. Един добър нож в повече никога не ти е излишен, му бе казал някога Логън и той го бе взел присърце. Форли въртеше из ръцете си късия си меч и премлясваше с уста. Очите му бяха навлажнени от страх. Тази гледка накара собствените му нерви да се опънат. Кучето огледа пак цялата група. Мръсни и брадясали, намръщени лица и множество белези, но никакъв страх в очите. Нито капка. Но това не бе за срам. Всеки е различен, му бе казал навремето Логън. Трябва да те е страх, за да проявиш смелост. И това също бе взел присърце Кучето.

Отиде при Форли и го плесна по гърба.

— Трябва да те е страх, за да проявиш смелост — каза му той.

— Така ли?

— Така казват, няма лошо в това, защото — Кучето се наведе по-близо, за да не го чуят другите — направо ще се насера от страх.

Реши, че така би постъпил Логън. Сега, когато той беше вече при пръстта, тази задача се падаше на него. Форли се усмихна с половин уста, но веднага след това посърна отново и придоби още по-уплашен вид. Толкова успя да направи Кучето.

— Добре, момчета — каза Три дървета, след като всички оръжия бяха проверени и поставени на място, — ето как ще действаме. Мрачен, Куче, от отсрещната страна на лагера им, между дърветата. Чакате сигнала и ги почвате наред със стрели. Ако не стане, действате, както намерите за добре.

— Дадено, главатар — каза Кучето. Мрачния само кимна.

— Тъл, ти и аз нападаме отпред, но ще чакаш сигнала, нали?

— Хубаво — намуси се гигантът.

— Дау, вие със Слабака нападате отзад. Тръгвате, след като ние с Тъл нападнем. И този път, чакаш първо ние да тръгнем! — изсъска Три дървета и размаха дебелия си пръст.

— Разбира се, главатар. — Той вдигна рамене, все едно винаги досега бе правил, каквото му се нареди.

— Ами, това е — каза Три дървета. — Някой да не е разбрал? Някой да си е забравил главата при огъня? — Кучето измънка нещо и кимна. Другите го последваха. — Добре тогава. Само още нещо. — Възрастният им главатар се наведе напред и ги огледа един по един. — Чакате… моя… сигнал!

Едва след като беше вече скрит в храстите, с лък в ръка и поставена в готовност стрела, Кучето осъзна, че няма и най-малка представа какъв сигнал чака. Погледна към шанка, които продължаваха да грухтят, викат и тропат в пълно неведение за това, какво предстоеше. Допика му се ужасно. Винаги му се допикаваше преди битка. Каза ли въобще някой какъв е сигналът? Не можа да си спомни.

— Мамка му — прошепна той. В този момент Дау излетя измежду дърветата, с меч в едната ръка и секира в другата.

— Шибани плоскоглави! — изкрещя той и стовари мощен удар в главата на първия изпречил се на пътя му шанка. По поляната пръсна кръв. Ако въобще можеше да става дума за някакви изражения по лицата на шанка, тези тук изглеждаха направо слисани. Кучето реши, че това минава за сигнал.

Пусна стрелата към най-близкия пред него шанка, който в момента се пресягаше към една сопа. Видя я как влиза в подмишницата му с характерното „туп“. Кучето изкрещя победоносно. Видя как Дау посече с меча си друг плоскоглав в гърба, но сега срещу него се изправи трети, с готово за мятане копие. Откъм дърветата полетя стрела и го прониза в гърлото. Шанка изквича и падна по гръб. Мрачния беше истински майстор на лъка.

В този момент от храстите в другия край на поляната с рев изскочи Три дървета. Свари ги напълно неподготвени. Връхлетя в гърба един шанка с щита си и той се просна по очи в огъня. После посече с меча си друг. Кучето изстреля нова стрела и тя улучи един плоскоглав в корема. Той се срина на колене и миг по-късно Тъл с мощен замах му отсече главата.

Завърза се скоростна битка. Навсякъде летяха остриета и хвърчеше кръв. Телата падаха прекалено бързо, за да може Кучето да се прицели и стреля. Тримата на поляната притиснаха последните оцелели, пищящи и грухтящи шанка. Тъл Дуру ги държеше на разстояние с дългия си меч. Три дървета се стрелна ниско и отсече краката на един. Дау издебна друг и го посече.

Последният останал на крака изквича и побягна към дърветата. Кучето стреля по него, но не улучи. Стрелата му за малко да прониже крака на Дау и за щастие той не забеляза това. Плоскоглавият почти изчезваше в храсталака, когато внезапно изквича, падна по гръб и се изтъркаля обратно. Скрит в шубрака, Форли го бе пронизал в гърдите.

— Убих един! — извика той.