Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Я го остави на мира — избоботи Тъл и тикна огромния си юмрук под брадичката на Дау, — че ей сега ще ти дам повод да крещиш!

Кучето извърна очи. Дау и Три дървета от край време се заяждаха. И двамата се палеха бързо, но и се кротваха бързо. А Буреносния беше от друга порода. Това добиче, веднъж раздразнено както трябва, нямаше спиране. Десет мъже и много въже трябваха, за да го укротят. Кучето се замисли какво би направил Логън. Ако не беше мъртъв, щеше да знае как да ги спре.

— Мамка му! — изкрещя той и рязко скочи на крака. — Скапаните шанка са ни накацали отвсякъде! И ако успеем да се справим с тях, пак ни остава Бетод да ни диша във врата! С куп неприятности имаме да се оправяме и няма нужда сами да си създаваме нови! Логън го няма и Три дървета е втори, само неговата дума чувам аз! — Кучето също размаха пръст, макар и срещу никого конкретно. Зачака. Силно се надяваше това да свърши работа.

— Бива — изсумтя Мрачния.

Форли почна да кима с глава като кълвач.

— Прав е Кучето! Да ни окапят пишките по-добре, отколкото да се дърляме помежду си! Три дървета е втори. Сега той е главатар.

За момента настъпи тишина. Дау фиксира Кучето с хладен мъртвешки поглед, точно както котка гледа мишката в лапите си. Кучето преглътна мъчително. Много мъже, повечето мъже не биха дръзнали дори да понесат подобен поглед от Дау Черния. Наричаха го Черния заради славата му да изниква от чернилката на нощта и да оставя след себе си цели села почернели от огън. Така се говореше. Оказа се вярно.

Кучето впрегна всичката си воля да не забие поглед в земята. Тъкмо когато силите му свършиха и понечи да сведе очи, Дау го изпревари. Той огледа един по един останалите. Повечето мъже не биха посмели да срещнат погледа му, но тези тук не бяха като повечето мъже. Нямаше друга глутница с по-кървава репутация от тяхната. Никой не отмести очи, дори не си го и помисли. С изключение на Форли, естествено, който зяпаше надолу в тревата още преди да му е дошъл редът.

Като видя, че всички са срещу него, Дау се ухили, все едно, че нямаше никакъв проблем.

— Така да бъде — каза той на Три дървета. — Какво правим тогава, главатар?

Три дървета погледна към гората. Пое дълбоко въздух през носа, после през стиснатите си зъби. Почеса замислено брадата си, после огледа всеки един от групата.

— Отиваме на юг.

Подуши ги още преди да ги види, както винаги ставаше при него. Силен нос имаше Кучето, оттам и името му. Всъщност всеки би ги надушил. Воняха зверски.

Бяха дванайсет, отпред на поляната. Седяха, ядяха и грухтяха един на друг на гнусния си език. Големите им жълти зъби стърчаха във всички посоки. Бяха облечени във вмирисани, животински кожи и още по-вонящи, щавени такива. Тук-там се виждаше по някое ръждиво парче броня. Шанка.

— Шибани плоскоглави — промърмори под носа си Кучето. Чу тихо съскане зад себе си и се обърна. Мрачния надничаше над един храст. Кучето вдигна отворена длан, което значеше „стой“. После потупа върха на главата си: „плоскоглави“, вдигна юмрук и след това два пръста: 12. Накрая посочи пътеката към останалите. Мрачния кимна и изчезна в гората.

Кучето хвърли последен поглед на шанка, просто да се увери, че продължават да не са нащрек. Не бяха и той се дръпна зад дървото и тръгна обратно.

— Лагеруват край пътя, видях дванайсет, може да има и други.

— Нас ли търсят? — попита Три дървета.

— Сигурно, но не си дават много зор.

— Можем ли да ги заобиколим? — попита Форли, който винаги гледаше да избегне битката.

Дау се изплю на земята. Той пък винаги я търсеше.

— Дванайсет са нищо! Ще ги оправим като стой, та гледай!

Кучето погледна към Три дървета, който обмисляше, както винаги, преди да реагира. Дванайсет не бяха нищо работа и те всички много добре го знаеха, но все пак май щеше да е по-добре да се справят с тях сега, отколкото да ги оставят необезпокоявани зад гърба си.

— Какво правим, главатар? — попита Тъл.

— Хващайте оръжията — стисна челюсти Три дървета.

Да си боец и да не държиш оръжията си винаги почистени и под ръка, значи си пълен глупак. Кучето беше проверил своите само преди половин час, но от повече предпазливост не се умира, докато без хич — да.

Разнесе се съскането на търкаща се в кожа стомана, потропване на дърво и звън на метал.

Кучето видя Мрачния да тества със звън тетивата на лъка си и да проверява перата на стрелите. Видя Тъл Дуру да прокарва палец по острието на дългия си меч, висок почти колкото Форли. Чу го как цъка недоволно с език при вида на някое ръждиво петънце по острието. Дау Черния търкаше с парче плат острието на секирата си и го гледаше с влюбен поглед. Три дървета закопча катарамите на ремъците, с които бе привързан към лявата му ръка щитът, и размаха блестящото си острие с другата.