Никълъс Спаркс - Последна песен

— Лесно е. Когато бях малка, имахме една съседка — госпожа Бандерсън. Не беше най-милата дама на света, но не беше и вещица. Искам да кажа — не си заключваше вратата на Хелоуин или нещо подобно. Но много държеше на градината си. И на ливадата. Минеше ли някое дете напряко през нея към автобусната спирка, тя изскачаше и започваше да крещи, че й съсипваме тревата. Една пролет засади всички цветни лехи със стотици цветя. Градината изглеждаше великолепно. От другата страна на улицата живееше едно хлапе — Бил. Никак не харесваше госпожа Бандерсън, понеже един ден бейзболната му топка паднала в задния й двор, а тя отказала да му я върне. Веднъж тършувахме из навеса в градината му и намерихме бутилка с „Раундъп“. Убиецът на плевели, сещаш ли се? През нощта се промъкнахме с Бил и наръсихме всички цветя с „Раундъп“. Не ме питай защо. „Голяма работа“, рекохме си. Просто ще си купи нови цветя, нали? Не си пролича веднага, естествено. Започва да действа след няколко дни. Госпожа Бандерсън всеки ден поливаше най-старателно и плевеше, и прочее. Докато един ден забеляза, че цветята й повяхват. Първо с Били се забавлявахме много, но после аз забелязах как още призори тя излиза и се мъчи да разбере какво става. На връщане от училище пак я сварвах в градината. Към края на седмицата всички цветя бяха мъртви.

— Ужасно! — възкликна Рони, но не успя да възпре напушилия я смях.

— Знам. Още ми е мъчно. Ще ми се да не бях го правила.

— Каза ли й? Предложи ли да й помогнеш да засади нови цветя?

— Нашите щяха да ме убият. Ала никога повече не минах през ливадата й.

— Уха!

— Както казах — това е най-лошата ми постъпка. Сега е твой ред.

Рони се замисли.

— Три години не проговорих на баща си.

— Вече съм наясно. Не е толкова зле. Както споменах, и аз гледам да не разговарям с баща си. А през повечето време майка ми няма представа къде съм.

Рони отмести поглед. Над джубокса висеше снимка на Бил Хейли.

— Откраднах нещо от един магазин — тихо отрони тя. — Не беше скъпо. Направих го заради тръпката.

— А сега?

— Вече не. Хванаха ме. Всъщност на два пъти ме хващаха, но вторият път беше неволно. Съдиха ме, но отложиха решението с една година. Тоест — ако не се провиня отново, ще свалят обвиненията.

Блейз остави бургера.

— Това ли е всичко? Най-лошото нещо, което си вършила?

— Не съм убивала цветя, ако натам биеш. Не съм вършила вандалщини.

— Не си пъхала главата на брат си в тоалетната чиния? Не си трошила колата? Не си бръснала котката?

— Не — усмихна се леко Рони.

— Ти май си най-скучният тийнейджър на света.

Рони изхихика отново и отпи от колата.

— Може ли един въпрос?

— Давай!

— Защо не се прибра снощи?

Блейз взе щипка сол от купчината върху масата и си поръси картофките.

— Не исках.

— Ами майка ти? Няма ли да се вбеси?

— И още как!

Вратата на закусвалнята зейна рязко. Рони се обърна и видя Маркъс, Теди и Ланс да се запътват към тях. Маркъс носеше тениска с изрисуван череп, а от колана му висеше верига.

Блейз се прехвърли на съседния стол, ала изненадващо Теди се настани до нея, а Маркъс седна до Рони. Ланс придърпа стол от съседната маса и разкрачи крака от двете страни на облегалката. Маркъс се протегна към чинията на Блейз. Теди и Ланс автоматично грабнаха картофките.

— Хей! Те са на Блейз! — възкликна възмутено Рони. — Купете си!

Маркъс се обърна към Блейз:

— Е?

— Няма проблем — каза Блейз и бутна чинията си към него. — И без това не мога да го изям.

Маркъс взе кетчупа, сякаш е доказал безапелационно позицията си.

— Та за какво си говорехте? От прозореца изглеждахте много съсредоточени.

— За нищо — отвърна Блейз.

— Нека позная. Разказа на Рони за сексапилния приятел на майка си и нощните им подвизи.

— Не бъди груб — размърда се Блейз на стола.

Маркъс се вторачи в Рони.

— Сподели ли как една нощ любовникът на майка й се промъкнал в стаята й? Дала му десет минути да се омете.

— Млъкни! Не е смешно! И не говорехме за това.

— Както и да е — самодоволно заключи Маркъс.

Блейз взе чашата с шейка, а Маркъс захапа бургера й. Теди и Ланс си напълниха шепите с картофки и за няколко минути тримата почти ометоха чиниите. За огромно учудване на Рони Блейз не възрази.

Всъщност нищо изненадващо. Очевидно Блейз не искаше да ядосва Маркъс и го оставяше да прави каквото пожелае. И преди беше виждала това — Кейла, макар да се преструваше на непоклатима, се държеше по същия начин с момчетата. И обикновено те се отнасяха с нея като с парцал.