Никълъс Спаркс - Последна песен

Тръгна обратно към плажа. Заспуска се по пясъчна дюна и отбеляза, че множеството се е увеличило. Беше прекрасен ден — подухваше свеж бриз, небето бе бездънно и безоблачно синьо. Ако Кейла беше тук, сигурно биха се попекли на плажа. Нея обаче я нямаше и Рони не възнамеряваше да се припича самотна на слънцето. Тогава какво друго й оставаше?

Дали да не си потърси работа? Чудесно извинение да не се прибира вкъщи. Никъде не забеляза табелки: „Набираме персонал“, но все някой трябваше да има нужда от помощ.

— Прибра ли се невредима? Или ченгето се опита да те сваля?

Рони се обърна и видя Блейз. Потънала в мисли, не беше я забелязала.

— Не се опита да ме сваля.

— О, значи ти пое инициативата?

— Да не си пияна? — скръсти ръце Рони.

Блейз вдигна рамене с шеговито изражение и Рони се усмихна.

— Какво стана, като си тръгнах? Нещо интересно?

— Не. Момчетата поеха нанякъде. Не знам накъде. Аз останах в „Бауърс Пойнт“.

— Изобщо ли не се прибра?

— Не — Блейз стана и изтупа пясъка от дънките си. — Имаш ли пари?

— Защо?

Блейз се изправи.

— Не съм яла от вчера сутринта. Гладна съм.

Навлякъл работния гащеризон, Уил стоеше в ямата под форда, наблюдаваше как се отцежда маслото и се стараеше да не обръща внимание на Скот — лесно да се каже, трудно да се изпълни. Скот му четеше конско за предишната вечер, откакто бе започнала смяната им тази сутрин.

— Позицията ти е абсолютно погрешна — продължи невъзмутимо, оставяйки трите туби с масло на полицата до него. — Между невинното забавление и сериозната връзка има съществена разлика.

— Не приключихме ли вече?

— Не, понеже отказа да проявиш здрав разум. Личи си колко си объркан. Ашли не се опитва да започне отначало.

— Не съм объркан — каза Уил и избърса длани в кърпата. — Точно това възнамерява.

— Кейси е на друго мнение.

Уил остави кърпата и се пресегна към бутилката с минерална вода. В автосервиза поправяха спирачки и брони и подменяха масло, но баща му държеше мястото да изглежда излъскано до блясък, сякаш току-що отваря врати. За жалост климатиците не бяха сред приоритетите му и през лятото температурата вътре се колебаеше някъде между Мохаве и Сахара. Уил отпи жадно от бутилката и я пресуши до дъно. Опита се да събере сили за безкрайния разговор със Скот — най-упоритата личност, която познаваше, упорита и досадна като конска муха.

— Познавам Ашли по-добре от теб — въздъхна Уил. — И освен това между нас всичко приключи. Веднъж и завинаги. Не разбирам защо продължаваме да го обсъждаме.

— Защото снощи Хари не срещна Сали например. Защото съм ти приятел и ми пука за теб. Искам да се радваш на лятото. Искам и аз да се радвам на лятото. Искам да се порадвам и на Кейси.

— Ами излез с нея тогава.

— Не е толкова лесно. Предложих й снощи. Но Ашли беше много разстроена и Кейси не искаше да я оставя сама.

— Съжалявам, че не се е получило.

— О, нима?

Маслото се източи. Уил взе контейнерите и се заизкачва по стъпалата. Скот остана да изхвърли старото масло във варела за рециклиране.

— Хей, между другото, забеляза ли онова момиче, което ви усмири? — подвикна Уил надолу към Скот. — Дето помогна на момченцето да намери майка си.

Скот се позамисли.

— Имаш предвид вампирката с анимационната тениска?

— Не е вампирка.

— Да, видях я. Нисичка, с гаден морав кичур в косата и черен лак? Поля я край игрището, не помниш ли? Стори й се, че вониш.

— Какво?

— Просто уточнявам. Не забеляза изражението й, когато се сблъскахте, но аз го видях. Отдръпна се като ужилена. Явно заради миризмата на пот.

— Наложило се е да си купи нова тениска.

— Е, и?

— Не знам. Просто ме изненада. А и не съм я виждал наоколо.

— Ще повторя — е, и?

Всъщност и Уил не разбираше защо момичето не му излиза от ума. Особено ако се вземе предвид колко малко знае за нея. Да, беше симпатична — веднага го забеляза, въпреки пурпурния кичур и черната очна линия — ала плажът вреше и кипеше от симпатични момичета. Не го впечатли толкова и фактът, че възпря побойниците. В ума му по-скоро се запечата начинът, по който успокои уплашеното дете. Зад бунтарския й външен вид прозираше изненадваща нежност и тъкмо тя събуди любопитството му.

Никак не приличаше на Ашли. Не че Ашли беше лош човек. Но се държеше престорено, въпреки че Скот сигурно не беше на същото мнение. В света на Ашли всеки и всичко бе подредено в спретнати кутийки — популярен или не, скъп или евтин, богат или беден, красив или грозен. На Уил в крайна сметка му омръзна от повърхностните й преценки и неспособността й да приеме, че има неща и по средата.