Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Ти ли проникна в централата на „Валинт и Балк“ в Уестпорт?

— Аз — изхриптя Морвийр.

Орсо погледна настрани към къдравия мъж.

— Поздравления за постижението. Въпреки че създаде значителни затруднения на мен и помощниците ми. Обясни сега, защо да не те убием?

Морвийр опита да подмине въпроса с жизнерадостен смях, но той скоро изчезна в хладния простор на залата.

— Аз… ъ… не знаех, разбира се, че ще навредя на вас. Въобще. Уви, това беше достойна за съжаление грешка или по-скоро преднамерена непочтеност, даже лъжа, от страна на проклетата ми асистентка. Не трябваше да се доверявам на тази алчна кучка… — Осъзна, че няма полза да обвинява мъртвите. Могъщите мъже имат нужда от живи обвиняеми, които да измъчват, бесят, обезглавяват и така нататък. Труповете не предоставяха компенсация. Реши да промени ловко тактиката. — Аз бях инструмент, ваше превъзходителство. Просто оръжие. Оръжие, което сега полагам в ръката ви, за да го използвате, както ви е угодно. — Поклони се отново, този път още по-ниско. Бедрата го боляха от изкачването по проклетата планина до Фонтецармо. За момент поддадоха и той се разтрепери, уплашен да не падне по очи.

— Търсиш си нов работодател?

— Муркато прояви към мен също такова коварство, както и към ваше благородно сиятелство. Тази жена наистина е змия. Гърчеща се, отровна и… люспеста. — Краят не се получи. — Имах късмет да се изтръгна от отровните й нокти жив и сега търся изкупление. Готов съм да го търся най-искрено и няма да се спра!

— Всички търсим изкупление — промърмори къдравият. — Новините за оцеляването на Муркато се разпространяват като горски пожар. Плакати с нейното лице на всеки ъгъл. — Вярно, Морвийр ги беше видял, докато вървеше през града. — Казват, че сте я пронизали в сърцето, но е оживяла, ваше превъзходителство.

— Ако я бях пронизал, определено нямаше да целя сърцето — изсумтя херцогът. — То несъмнено е най-неуязвимият й орган.

— Казват, че сте я изгорили, удавили, нарязали на парчета и хвърлили от балкона, но я зашили и се оправила. Че убила двеста души при бродовете на Сулва. Че нападнала сама строя ви и разпиляла войниците като листа на вятъра.

— Запазената марка на Рогонт — изсъска херцогът през зъби. — Това копеле е родено за писач на евтини приказки, а не за владетел. Скоро ще чуем, че на Муркато са й пораснали крила и е родила второто пришествие на Еюз!

— Няма да се изненадам. Плакатите я обявяват за инструмент на Орисиите, изпратен да отърве Стирия от тиранията ви.

— Значи съм тиран? — Херцогът се подсмихна тъжно. — Колко бързо се мени вятърът в модерната епоха!

— Казват, че не може да бъде убита.

— Така ли? — Кървясалите очи на Орсо се обърнаха към Морвийр. — Ти какво ще кажеш, отровителю?

— Ваше превъзходителство. — Морвийр се наведе в най-ниския възможен поклон. — Изградил съм успешна кариера върху факта, че всяко живо нещо може да бъде лишено от живот. По-скоро, винаги съм се учудвал колко лесно е едно убийство, а не колко невъзможно.

— Искаш ли да го докажеш?

— Ваше превъзходителство, само смирено моля единствено за възможност. — Морвийр се поклони вече невъзможно ниско.

— Давам ти я. Убий Монцаро Муркато. Убий Никомо Коска. Убий графиня Котарда от Афоя. Убий херцог Лироцио от Пуранти. Убий първия гражданин на Никанте Патин. Убий канцлер Соториус от Сипани. Убий Великия херцог Рогонт, преди да стане крал. Може и да не получа Стирия, но поне ще получа отмъщение. За това можеш да си сигурен.

В началото Морвийр се усмихваше топло. Към края вече поддържаше озъбването си с огромно усилие. Смелата му маневра беше довела до неочаквани резултати. Това му напомни как бе опитал да отмъсти на четирима свои мъчители в сиропиталището, като сложи ланкамова сол във водата, което, разбира се, доведе до печалната кончина на целия персонал и повечето деца.

— Ваше превъзходителство — изхриптя той. — Това са много убийства.

— И много имена за малкия ти списък, нали? Но наградата също ще е много голяма. Можеш да разчиташ на това. Нали, господин Сулфур?

— Така е. — Сулфур вдигна очи от ноктите си към Морвийр. Разноцветни очи, едно синьо и едно зелено. — Аз съм представител на Банкова къща „Валинт и Балк“.

— Аха. — Морвийр си спомни кой е този човек с искрено безпокойство. Беше го видял да говори в банката с Мотис. — Аха. Наистина нямах ни най-малка представа… — Искаше му се да не беше убивал Дей. Така можеше шумно да я обвини и да има какво да хвърли в подземията на херцога. За щастие господин Сулфур явно не търсеше изкупителни жертви. Засега.