Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

Минаха през баолците като ураган и оставиха просека от окървавени тела. Строшените пики бяха захвърлени и вече играеха мечовете. Наклонът се изравни, защото доближаваха реката.

Нов талински отряд бе започнал да напредва през пробива на баолците. Добре бронирана тежка пехота. Извъртяха щитовете и натиснаха фланга на осприанския строй. Мъжете се напъваха да ги удържат, но численото превъзходство бе на страната на противника, защото все повече войници излизаха от реката и разширяваха пролуката.

Рогонт — блестящата му броня бе опръскана с кръв — посочи с меча си натам и извика нещо, но никой не го чу. Нямаше значение. Вече нямаше спиране.

Талинсците бяха формирали клин около развято бяло знаме с черен кръст. Офицерът до него махаше бясно във въздуха и даваше заповеди за предстоящата атака. Монца за момент се зачуди дали са се срещали. Мъжете с блестящи брони в челото на клина коленичиха и насочиха копията си напред. Онези отзад все още бяха заети с осприанската пехота.

Монца видя как откъм брода полита облак стрели. Намръщи се, докато прелитаха покрай нея, и затаи дъх, макар да нямаше смисъл. Затаяването на дъх нямаше да спре стрела.

Не беше усетила, че си е прехапала езика. Изплю кръвта и пришпори коня.

— Трябваше да си останем фермери — прошепна.

Талинската войска беше точно пред нея.

Тръпката не знаеше откъде се взимат нетърпеливите глупаци във всяка битка, но винаги ги имаше предостатъчно. Този път насочиха конете си право към белия флаг в острието на клина, където копията бяха готови да ги посрещнат. Първият кон спря рязко и направи крачка назад, а ездачът едва се удържа. Следващият го блъсна отзад и го отпрати заедно с ездача му към блестящите остриета. Още един кон спря рязко и хвърли ездача си в калта, където мъжете от предната редица го намушкаха безпроблемно.

По-разумните конници обикаляха клина, като поток стърчаща скала, и удряха по фланговете, където копията не бяха наведени срещу тях.

Монца тръгна наляво и Тръпката я последва.

В ума му изплуваха думите на Черния Дау. Няма по-добро време да убиеш човек от битката. Още повече ако е от твоите хора. Тръпката се изправи на стремената, замахна и заби брадвата в лицето на някакъв пешак. Замахна на другата страна и я стовари върху нечий щит. Пешакът падна. Може и да беше от хората на Рогонт, но Тръпката нямаше време да мисли кой от кои е.

Убий всички пехотинци. Убий всички на коне, които ти пречат.

Убий всички.

Нададе бойния си вик. Онзи, който бе изкрещял при стените на Адуа, когато бяха стреснали гуркулите само с крясъци. Високият вой на ледения Север, макар гласът му да бе пресипнал. Заудря, без да гледа къде, какво и кога.

Пресипналият му глас крещеше на северняшки:

— Умрете! Умрете! Обратно в калта, твари!

Ушите му бяха изпълнени с безумен трясък и ръмжене. Около него кипеше море от мушкащи оръжия, дрънчащи щитове, проблясващ метал, строшени кости, плискаща се кръв, гневни или ужасени лица. Той удряше и ги разсичаше като обезумял касапин.

Беше целият в пот, и не само заради яркото слънце. Напред, и още напред, все към реката, оставяйки кървава пътека от мъртви хора и мъртви коне. Мелето се поразреди и той премина от другата страна. Пред него бягаха разпръснати мъже. Пришпори коня си между двама и нагази в плитката вода. Посече единия между раменете, замахна на обратно и заби брадвата дълбоко във врата на другия.

Наоколо беше пълно с ездачи, копитата на конете им вдигаха фонтани от блестящи пръски. Видя Монца, още по-напред. Конят й беше нагазил в по-дълбока вода, острието на меча й проблясваше, докато се вдигаше и спускаше за удар. Щурмът затихваше. Уморените коне се въртяха в плитчините. Ездачите се навеждаха и сечаха, а пехотинците мушкаха към тях с копия или посичаха краката на конете им с мечове. Някакъв ездач беше паднал във водата и се мяташе отчаяно, украсата на шлема му беше счупена. Войниците около него го удряха с боздугани.

Тръпката изръмжа, защото някой го дръпна назад за ризата и я разпра, мъчеше се да се покатери зад него. Той удари с лакът, но не можа да го улучи. Онзи сграбчи обезобразената част на лицето му, ноктите се забиха в мъртвото око. Тръпката изръмжа, извъртя се, опита да замахне с другата си ръка, но щитът му пречеше. Хвана го, остави се противникът му да го събори от коня, извъртя се в плиткото и се надигна на колене.

Някакъв младеж с кожена броня беше паднал до него, мократа му коса беше полепнала по лицето му. Гледаше нещо проблясващо в ръката си. Приличаше на око. Покритието на изкуственото око на Тръпката.