Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Части от Етрисани и Чезале на десния фланг, малко баолци на левия. — Диваци в кожа и тежки ризници от хълмовете и планините на Източна Стирия.

— Основната част от редовната армия на Орсо. Но къде, о, къде са твоите другари от Хилядата меча?

Монца се намръщи към обсипания с маслинови горички хълм Мензес, разположен над горния брод.

— Залагам си живота, че са там, зад склона. Фоскар ще пресече реката по долния брод и няма да имате избор, освен да го пресрещнете. След като сражението започне, Хилядата меча ще пресекат горния необезпокоявано и ще ви ударят във фланг.

— Много вероятно. Какво ще ме посъветваш?

— Трябваше да се появиш навреме при Суит Пайнс. Или Муселия. Или при Хай Бенк.

— Уви, закъснях за всичките битки тогава. А сега вече е съвсем късно.

— Трябваше да нападнеш по-отдавна. Да рискуваш, докато маршируват по Имперския път от Пуранти. — Монца се намръщи към долината и огромния брой войници от двете страни на реката. — Ти имаш по-малка армия.

— Но по-добра позиция.

— Но си отстъпил инициативата. Загубил си шанса за изненада. Сам си се вкарал в капан. Генералът с по-малката армия трябва да е максимално в офанзива.

— Столикус, а? Не предполагах, че си падаш по четенето.

— Разбирам си от работата, Рогонт, с книги и всичко останало.

— Епични благодарности на теб и приятеля ти Столикус, задето ми описахте как съм се провалил. А някой от вас няма ли да даде идея как да победим?

Монца плъзна очи по терена, прецени ъглите на склоновете, разстоянието от хълма до горния брод, от единия до другия, от градските стени до реката. Позицията изглеждаше по-добра, отколкото беше. Рогонт трябваше да покрие твърде голяма територия, а нямаше достатъчно хора.

— Вече може да направиш само очевидното. Удари ги с всички стрелци, докато преминават, и после с цялата пехота, когато стъпят на брега. Запази кавалерията, за да опита да задържи Хилядата меча, когато се появят. Надявай се да пречупиш Фоскар бързо, докато е още в реката, а после се обърни срещу наемниците. Няма да се бият, ако видят, че шансовете се обръщат. Но пречупването на Фоскар…

Тя гледаше как армията се строява в редици с широчината на брода, а по Имперския път продължаваха да прииждат колони.

— Ако Орсо смяташе, че имаш някакъв шанс, щеше да избере по-опитен и по-малко ценен командир. Фоскар разполага с поне два пъти повече хора в тази част, а само трябва да те задържи. — Монца погледна към склона. Гуркулските жреци наблюдаваха, застанали недалеч от дамите. Слънцето огряваше белите им роби, тъмните им лица бяха намръщени. — Ако пророкът ти е пратил чудо, сега му е времето.

— Уви, изпрати само пари. И мили думи.

— Ще ти трябва повече от мили думи, за да победиш днес — изсумтя Монца.

— На нас ще ни трябва — поправи я той, — след като се биеш до мен. Защо реши да го направиш, между другото?

Защото беше твърде уморена и отвратена да се бие сама повече.

— Явно не мога да устоя на красиви мъже в беда. Когато ти държеше всичките карти, се биех за Орсо. А виж сега.

— Виж ни и двамата. — Той си пое дъх и въздъхна щастливо.

— Защо си толкова доволен, по дяволите?

— А да се отчая ли? — Рогонт се усмихна, хубав и обречен. Може би двете вървяха заедно. — Честно казано, съм облекчен, че чакането свърши, каквито и да са шансовете. Ние, които носим големи отговорности, трябва да се научим на търпение, но на мен никога не ми е било по вкуса.

— Репутацията ти е друга.

— Хората са по-сложни от репутацията си, генерал Муркато. Знаеш го. Днес ще приключим всичко. Без повече закъснения. — Смуши коня си настрани, за да говори с един адютант, и остави Монца сама, прегърбена на седлото, с отпуснати ръце, да се мръщи към хълма Мензес.

Чудеше се дали Никомо Коска е там и се мръщи през далекогледа си.

Коска се мръщеше през далекогледа си към войниците от другата страна на реката. Към враговете — макар да не изпитваше лична вражда към тях. Бойното поле не беше място за вражда. Над армията се вееха сини знамена с бялата кула на Осприя, едно по-голямо бе обшито със злато. Личният флаг на Закъсняващия херцог. Около него имаше конници, както и група дами с пищни тоалети, дошли да гледат битката. Стори му се, че вижда и група гуркулски жреци, макар да нямаше представа какъв интерес биха имали пък те. Чудеше се дали Монцаро Муркато е сред дамите. Представата как седи странично, в дълга коприна, достойна за коронация, го накара да се усмихне, но само за миг. Бойното поле определено не беше място за забавления. Смъкна далекогледа, отпи от манерката и затвори доволно очи срещу слънцето, което проблясваше през листата на маслината.