Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Ако мислиш, че е незаслужено, приеми, че е подарък от жителите на Каприл. — Отново завъртя меча си и Монца усети как върхът задълбава в рамото й, а стоманата стърже в костите на ръката й. Кръвта потече по униформата й.

— Да ти го начукам! — Тя го заплю, защото й оставаше само това или да запищи.

Ганмарк се усмихна тъжно.

— Много мило предложение, но брат ти беше по̀ мой тип. — Мечът му излезе от раната и Монца падна на четири крака, дишаше тежко. Затвори очи, очакваше острието да се забие между раменете й, точно както при Бена.

Чудеше се дали ще боли много и дълго. Много може би, но едва ли продължително.

Чу как стъпките му се отдалечават по чакъла и вдигна глава. Ганмарк подпъхна крак под калвеса и го изрита към ръката си.

— Точка за мен. — Подхвърли меча и той се заби в тревата до нея с нежно поклащане. — Какво ще кажеш? Да играем две от три, а?

Дългият коридор в който се намираха стирийските произведения от колекцията на херцог Салиер, беше доукрасен с пет трупа. Най-добрата декорация за всеки дворец, но предвидливият диктатор трябва да ги сменя често, за да избегне неприятната миризма. Особено в топло време. Двама от дегизираните телохранители на Салиер и един от офицерите на Ганмарк лежаха в недостойни пози, но един от талинските войници бе успял да докара що-годе епична — беше се превил до маса с голяма орнаментирана ваза.

Друг войник се влачеше към вратата и оставяше червена следа по полирания под. Коска го беше наръгал в корема, точно под нагръдника. Трудно е да пълзиш и едновременно да държиш вътрешностите си да не изпаднат.

Това оставяше двама млади щабни офицери с блестящи мечове и гневни очи. Може би и двамата щяха да са приятни хора при други обстоятелства. Сигурно майките им ги обичаха, както и те тях. Определено не заслужаваха да умрат в този храм на алчността само защото бяха избрали една страна вместо друга. Но какъв избор имаше, освен да се постарае да ги убие? И най-мизерните охлювчета и плевели се борят за живот. Нима най-известният наемник в Стирия трябваше да отстъпва на този стандарт?

Двамата офицери се разделиха. Единият тръгна към високите прозорци, другият към картините. Изтикваха Коска към края на стаята, а най-вероятно и на живота му. Беше се изпотил под униформата, дробовете му горяха при всяко вдишване. Боят до смърт определено беше занимание за младите.

— Вижте, момчета — изсумтя той. — Защо не ми дойдете по един? Нямате ли чест?

— Чест ли? — озъби се единият. — Ние?

— Вие сте дегизирани, за да нападнете подло генерала ни! — изсъска другият, почервенял от гняв.

— Така е. — Коска смъкна върха на острието си. — Направо съм прободен от срам. Предавам се.

Левият не се хвана. Този вдясно го погледна объркано и отпусна меча си за момент. Коска хвърли ножа си по него.

Оръжието прелетя във въздуха, заби се в младежа и той се преви. Коска скочи към него, целеше се в гърдите. Може би офицерът беше твърде наведен, а може би мерникът му изневери, но мечът закачи врата и отряза чисто главата, оправдавайки цялото точене. Тя отскочи, оплисквайки наоколо с кръв, и се удари в една от картините. Тялото падна напред, от врата бликнаха дълги струйки и запълзяха по пода.

Коска извика триумфално, но в този момент другият противник му налетя, размахваше меча бясно, сякаш щеше да тупа килим. Наемникът се наведе, отби, отскочи от дивашкия замах, спъна се в обезглавения труп, падна в кървавата локва и изпусна меча.

Офицерът изкрещя и скочи, за да довърши работата. Ръката на Коска посегна към най-близкото нещо, сграбчи го и го хвърли. Отрязаната глава. Тя уцели младежа в лицето и той залитна. Коска намери оръжието си и се завъртя. Ръцете, дрехите, лицето и мечът му бяха омазани с кръв. Напълно подходящо за човек с неговия живот.

Офицерът отново налетя с дивашки удари. Коска гледаше да отстъпва максимално бързо, без да падне, и симулираше изтощение, макар че не му се налагаше да се преструва много. Блъсна се в масата и лявата му ръка затършува отзад, напипа гърлото на вазата. Офицерът скочи напред с триумфален вик, който се превърна в смаяно възклицание, когато вазата полетя към главата му. Успя да я разбие с дръжката и керамичните парчета се разхвърчаха наоколо. Това обаче го остави открит за момент и Коска се хвърли отчаяно напред. Острието срещна лека съпротива, докато пронизваше бузата и излизаше през тила на противника му. Като по учебник.

— Ох. — Младежът залитна, когато Коска издърпа меча си и отскочи настрани. — Това… — Погледът му беше изненадан, като на човек, който се е събудил след пиянски запой и е открил, че са го обрали и са го вързали гол на уличен стълб. Коска не помнеше дали подобно нещо му се бе случило в Уестпорт или Етрисани. Онези години малко му се сливаха.