Чарлз Буковски: Всичко на масата

— Той така и не взе чин. А аз станах старши сержант.

— Е, Хенри, не може всичките ти братя да са като теб.

— Те просто не полагат никакви усилия, по дяволите! Мислят си, че могат да я карат просто така!

Повозихме се още малко. Чичо Джон и семейството му живееха в дъното на малък двор. Минахме по напуканата алея, изкачихме се на хлътналата веранда и баща ми натисна звънеца. Звънецът не работеше. Той силно почука.

— Отваряй! Полиция! — извика баща ми.

— Татко, престани! — каза майка ми.

След много дълго време вратата се отвори мъничко. После се отвори по-широко. Видяхме леля Ана. Тя беше много слаба, бузите й бяха хлътнали, а под очите й имаше тъмни торбички. Гласът й също беше много слаб.

— О, Хенри… Катрин… Влизайте, влизайте…

Влязохме. В къщата нямаше почти никакви мебели. Имаше кухненски бокс с маса и четири стола и две легла. Майка ми и баща ми седнаха на столовете. Две момичета, които се наричаха Катрин и Бетси (по-късно ми казаха) стояха до мивката и се опитваха да изчегъртат малко фъстъчено масло от празен буркан от фъстъчено масло.

— Тъкмо обядвахме — рече леля Ана.

Момичетата дойдоха на масата и намазаха по мъничко фъстъчено масло на две сухи филии. Не спираха да надничат в буркана и да чегъртат с ножа.

— Къде е Джон? — попита баща ми.

Леля ми въздъхна и седна. Изглеждаше много слаба и много бледа. Роклята й беше мръсна, а косата й — разчорлена, уморена и тъжна.

— Чакаме го. Отдавна не се е прибирал.

— Къде отиде?

— Не знам. Просто се качи на мотора и тръгна.

— Само за мотора си мисли той — каза баща ми.

— Това ли е Хенри младши?

— Да.

— Как само гледа. Много е тихичък.

— Такъв си го харесваме.

— Тихата вода е най-дълбока.

— Не и при него. Само дупките на ушите му са дълбоки.

Двете момичета си взеха филиите, излязоха навън и седнаха на верандата да ги изядат. Не бяха продумали. Според мен бяха доста мили. Бяха слаби като майка си, но все още бяха доста хубави.

— А ти как си, Ана? — попита майка ми.

— Добре съм.

— Ана, не изглеждаш добре. Според мен имаш нужда от повече храна.

— Това момче защо не седне? Седни, Хенри.

— Той обича да стои прав — каза баща ми. — Така ще стане по-силен. Готви се за бой с жълтите.

— Не обичаш ли китайците? — попита ме леля.

— Не — отвърнах аз.

— Е, Ана — намеси се баща ми. — Как е положението при теб?

— Ужасно, да си призная. Хазяинът постоянно пита за наема. Стана много гаден. Страх ме е от него. Не знам какво да направя.

— Чух, че ченгетата са подгонили Джон — каза баща ми.

— Нищо особено не е направил.

— Какво направи?

— Малко фалшиви монети по двайсет и пет цента.

— Двайсет и пет цента? Боже мой, този човек няма ли поне малко амбиция?

— Джон всъщност не иска да е престъпник.

— На мен ми се струва, че никакъв не иска да бъде.

— Иска, но няма възможност.

— Да бе, да. А ако жабите можеха да летят, нямаше да подскачат като жаби!

Настъпи тишина. Аз се обърнах и погледнах навън. Момичетата бяха слезли от верандата и бяха изчезнали някъде.

— Ела да седнеш, Хенри — каза леля Ана.

Аз не помръднах.

— Благодаря, няма нужда.

— Ана — попита майка ми, — сигурна ли си, че Джон ще се върне?

— Ще се върне, когато му омръзнат кокошките — каза баща ми.

— Джон обича децата… — възрази Ана.

— Аз пък чух, че ченгетата го гонят за нещо друго.

— Какво?

— Изнасилване.

— Изнасилване ли?

— Да, Ана, така чух. Веднъж си карал мотора. И видял някакво младо момиче, което пътувало на стоп. Тя се качила на мотора и както си карали, Джон изведнъж видял празен гараж. Вкарал мотора вътре, затворил вратата и изнасилил момичето.

— Кой ти каза?

— Кой ми каза ли? Ченгетата дойдоха и ми казаха, а после ме попитаха къде е той.

— Каза ли им?

— За какво? За да го тикнат в затвора и да избяга от отговорност? На него точно това му се иска.

— Не се бях замисляла за това.

— Не че одобрявам изнасилванията…

— Понякога човек не може да се контролира.

— Какво?

— Ами след като родих децата, и при нашия начин на живот, с всичките притеснения… Вече не изглеждам добре. Видял е някакво младо момиче и сигурно му се е сторила хубава… нали се е качила на мотора, значи трябва да го е прегърнала…

— Какво? — повтори баща ми. — На теб ще ти хареса ли, ако те изнасилят?

— Сигурно не.

— Ами аз съм убеден, че на онова момиче също не му е харесало.

Отнякъде се появи муха и започна да бръмчи около масата. Всички я загледахме.