Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

Духовното същество не пропуска благоприятните случаи. То се храни, изгражда се, приобщава към себе си. Всеки един може да е в неведение по отношение на него, понеже той познава само логиката на своя етаж. (Жената: разпределение на времето, не желанието да си бъде в къщи.)

Не съществува моментна слабост сама по себе си. Защото всяко деяние може да бъде оправдано. Едновременно благородно или не според гледната точка. Има моментна слабост по отношение на съществото или моментна слабост на съществото. Всеки може да има благородни основания да не действа в определена посока. Благородни и логични. А това значи, че съществото не го е привлякло достатъчно силно. Същото е с другия, който, вместо да кове гвоздеи, дяла каменни скулптури. Той е изменил на платнохода.

Няма да чуя от теб основанията за твоето поведение: ти въобще нямаш език.

Или по-точно, има един език на принца, после на неговите архитекти, после на надзорниците му, после на майсторите на гвоздеи, после на надничарите.

Ти плащаш на този човек за изделието му. Плащаш му достатъчно скъпо, за да ти е признателен не толкова за материалните услуги, колкото за оказаната чест към достойнството му, понеже не съществува цена на скулптурата или на риска за живота му, която той може да приеме като преувеличена. Скулптурата има стойност затова, че някой я купува.

И ето че с парите си ти си купил не само скулптурата, но и душата на скулптора.

Нормално е да считаш достойно за похвала това, което осигурява живота ти. Защото този труд е хлябът на децата ти. И въобще не е тъй долен, щом се превръща в детски смях. Така и оня човек служи на тирана, а тиранът служи на децата. По такъв начин объркването се е вмъкнало в човешкото поведение и ти не можеш ясно да съдиш за него.

Можеш да съдиш само човек, изменил на съществото, което би могло да притегли и отведе в определено русло действията му и да го накара да избере измежду всички подобни една на други стъпки тази, която е била насочена.

Така човекът скрепява един камък с друг под слънцето. И в това се състои действието му. Заплатена му е такава цена. Струвало му е толкова умора. И в това действие той вижда само жертва, посветена на скрепяването на камъните. В нищо не можеш да го упрекнеш, ако те съвсем не са камъни на някой храм.

Ти си създал любовта към храма, за да бъде привлечена и насочена към храма любовта към скрепяването на камъните.

Защото съществото се стреми да се храни и да расте.

Необходимо ти е да видиш много хора, за да го познаеш. И то различни. Същото е с кораба през гвоздеите, платната и дъските.

Духовното същество е напълно недостъпно за разума. Неговият смисъл е да бъде и да се стреми. То става разум на етажа на делата. Ала не изведнъж. В противен случай никое дете не би оцеляло, понеже то е тъй слабо в сравнение със света. Нито кедърът би оцелял срещу пустинята. Кедърът се ражда в противоборство с пустинята, тъй като я всмуква.

Твоето поведение изобщо не се осланя преди всичко на разума. Ти поставяш разума в негова услуга. Не изисквай от противника си да проявява повече разум от теб. Логично е само завършеното ти дело, щом вече се е разпростряло в пространството и във времето. Но защо това разпростиране е точно такова, а не друго? Защо точно този водач го е водил, а не някой друг? Винаги е имало само действие на случайността. Ала как става така, че случайностите, вместо да разпилеят дървото на прах, го закрепят въпреки земното притегляне?

Ти пораждаш това, което си замислил. Защото съществото възниква, щом си го определил. И то се стреми да се храни, да оцелее и да расте. То работи, за да се превърне в нещо, което е друго. Ти се възхищаваш от богатството на човека. И ето че той вижда себе си богат и макар може би да не е имал такова намерение, ще се задълбочи в увеличаването на богатствата си. Тъй като за него те се превръщат в негово собствено значение. Не пожелавай да променяш отделния човек в нещо различно от това, което е в настоящия момент. Защото несъмнено могъщи основания, срещу които ти не можеш да направиш нищо, го задължават да бъде такъв, а не друг. Но ти можеш да го промениш в това, което той е, понеже човекът е натежал от същина, той е всичко. Ти трябва да избереш от него каквото ти харесва. И да опишеш контурите му, за да стане очевидно за всички и за него самия. И щом той го види, ще го приеме, понеже почти го е приемал вчера, дори и без да е влагал желание да го осъществи. Но щом веднъж вече това е станало в него, след като е било подложено на преценка, и е станало негова същност, той ще заживее живота на съществата, които се стремят да се възраждат и да растат.