Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

А всъщност не ти беше нужно да воюваш против, а за нещо. Защото човекът съвсем не е прост, както ти си мислеше. И самият цар споделя твоето мнение.

Казваш: „Този човек е мой привърженик, мога да го използвам. Но другият, който ми се противопоставя, за удобство го причислявам към другия лагер и не се стремя да му въздействам, освен като воювам с него.“ И като направиш това, ти закаляваш и изковаваш противника си.

А аз казвам, че „приятел“ и „неприятел“ са измислени от теб думи. Които несъмнено обозначават нещо, като например да определят какво ще се случи, ако се срещнете на някое бойно поле, но човек съвсем не се ръководи от една дума и аз познавам неприятели, които са ми по-близки от моите приятели, други, които са ми по-полезни, трети, които ме уважават повече. И способностите ми за въздействие върху човека съвсем не са свързани с положението му на думи. Ще кажа даже, че въздействам повече върху моя неприятел, отколкото върху моя приятел, защото този, който върви в една и съща посока с мен, ми предлага по-малко поводи за среща и за замяна, отколкото този, който върви срещу мен, и не пропуска нито един мой жест, защото зависи от него, нито една дума. Ала безспорно ще упражня различен тип въздействие върху единия или върху другия, тъй като съм получил своето минало в наследство и нямам никаква власт да променя нещо в него. И ако обитавам тази местност, украсена с река и планина, и съм принуден да водя война в нея, абсурдно би било да окайвам местоположението на планината или посоката на реката. И от никой завоевател със здрав дух ти не си получавал такива оплаквания. Ала ще си послужа с реката като с река и с планината като с планина. И може би разположена тук, тя ще ми послужи по-малко, отколкото щеше да ми послужи, ако се намираше другаде, както и този противник, ако е силен, несъмнено ще те улесни по-малко, отколкото един съюзник. Но това е все едно да се съжалява, че не си се родил в друга епоха или като владетел на друга империя, което е присъщо на разложението на мечтата. Ала като се вземе предвид това, което е и за което аз сам трябва да държа сметка, все пак разполагам със същата възможност за въздействие върху моя противник, както върху моя приятел. Това въздействие в едната посока е повече или по-малко благоприятно, в другата — повече или по-малко неблагоприятно. Но когато става въпрос да окажеш въздействие върху лоста на някоя везна, тоест да се проявиш чрез действие или чрез сила, равносилни са операциите, които се състоят или в отнемане на тежест от дясното блюдо, или пък в добавяне на тежест в лявото блюдо. Но ти изхождаш от морална гледна точка, която е неуместна в твоето рисковано предприятие и осъждаш и отхвърляш оня, който те е засегнал, обидил или предал, принуждавайки го още по-сериозно да те засегне, обиди или предаде утре. Аз обаче използвам за предател същия човек, който е предал мен, защото той е пионка в играта и е точно определен, и мога да се опра на него, за да обмисля и организирам своята победа. Нима познаването на моя противник не е вече оръжие? А после ще използвам победата си, за да го обеся.

Ако отправиш към жена си упрека:

— Ти въобще не беше там, когато те чаках.

Тя ти отговаря:

— А как бих могла да бъда там тогава, когато бях при нашата съседка?

И е вярно, че е била при вашата съседка.

Ако кажеш на лекаря:

— Защо не беше там, където се опитваха да съживят удавеното дете?

Той ти отговаря:

— Как бих могъл да бъда там, след като лекувах на друго място оня старец?

И е вярно, че е лекувал оня старец.

Ако на всеки, който е от империята, кажеш:

— Защо не служеше тук на империята?

Той ти отговаря:

— Как бих могъл да служа тук на империята, след като действах там…?

И е вярно, че е действал там.

Но знай, че ако ти изобщо не виждаш как израства дървото през делата на хората, значи липсва семчица, понеже тя би привлякла и насочила в тази необходима посока присъствието на жената, жеста на лекаря, служенето на служителя на империята. И чрез тях би се родило това, което си искал да породиш. Защото за човека, който кове гвоздеи, воден от култ към коването на гвоздеи, действието е едно и също и при този гвоздей, и при другия. Ала е възможно да става дума за гвоздеите на кораба. И за теб, който се отдръпваш, за да видиш по-добре, то е раждане, а не безпорядък.

Тъй като у духовното същество няма нито ловкост, нито моментна слабост, и то може да е непознато за всеки, който е част от него, поради липса на език. То се появява у всеки един съгласно присъщия му собствен език.