Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

Моята крепостна стена е силата, която организира тези подземни запаси и ги довежда до съзнанието. Защото неясни са потребностите ти, и несвързани, и противоречиви. Ти търсиш мир и война, правила на играта, за да се наслаждаваш на играта, и свобода, за да се наслаждаваш на самия себе си. Изобилие, за да те задоволи, и саможертва, за да намериш в нея себе си. Завоюване на запасите заради завоюването и наслада от запасите заради запасите. Святост заради яснотата на духа ти и победи на плътта заради излишествата на разума и сетивата ти. Пламенно усърдие в домашното огнище и пламенно усърдие в бягството от този затвор. Милосърдие по отношение на раните и рана на отделната личност по отношение на човека. Любов, изградена в наложената вярност, и откриване на любовта извън верността. Равенство в справедливостта и неравенство в издигането. Но от всички тези потребности в безпорядък, подобни на разпилени камъни, какво дърво ще създадеш, което да ги всмуче, да ги подреди и да изтръгне от теб човек? Какво светилище ще съградиш, което да вкара в употреба тези камъни?

Моята крепостна стена е преди всичко семчицата, която ти предлагам. И формата на стъблото и на клоните. Толкова по-трайно ще е дървото, колкото по-добре организира соковете на земята. Толкова по-трайна ще е империята ти, колкото по-добре погълне това, което й се предлага от теб. И безполезни са крепостните стени от камък, когато вече са само черупки на нещо мъртво.

— Те намират нещата — казваше баща ми, — както свинете намират трюфелите. Защото има неща за намиране. Те обаче не ти служат за нищо, понеже ти самият живееш от смисъла на нещата.

Но те не намират смисъла на нещата, тъй като не трябва да намираш смисъла, а да го сътворяваш.

Ето защо ти говоря.

— Какво съдържат тези събития? — питаха баща ми.

— Те съдържат — отговаряше той — лицето, което аз съм оформил от тях.

Защото винаги забравяш времето. Обаче времето, през което ще си повярвал в някоя лъжлива новина, във висша степен ще те определи, защото тя ще покълне като семе и ще се разклони. И после, дори да видиш грешката си, ти ще си се променил. И ако изкажа пред теб едно или друго твърдение, ти ще откриеш всички знаци за него, всички доказателства, ще провериш чрез съпоставка всички сведения. Същото се отнася за жена ти, ако ти кажа, че те мами. Ще откриеш, че е кокетка, което е истина. И че излиза по всяко време, което също е вярно, но ти не беше го забелязал. И ако след това поправя лъжата си, все пак структурата остава. От лъжата ми винаги нещо остава, защото тя е била гледна точка, за да откриеш съществуващи истини.

И ако кажа, че гърбавите разпространяват чумата, ти ще се ужасиш от броя на гърбавите. Защото изобщо не беше ги забелязал. И колкото по-дълго ми вярваш, толкова по-упорито ще ходиш по дирите им. Остава после да узнаеш броя им. А аз точно това исках.

— Аз — казваше баща ми — съм отговорен за всички действия на всички хора.

— Тези тук обаче — възразяваха му — се държат като страхливци, а онези са предатели. Къде е твоята вина?

— Ако някой се държи като страхливец, това съм аз. И ако някой е предател, това съм аз, който предавам сам себе си.

— Как би могъл да предадеш сам себе си?

— Приемам такъв образ на събитията, според който те се развиват неблагоприятно за мен — отвърна баща ми. — И нося отговорност за този образ, защото аз го налагам. И той става истина. Значи аз обслужвам истината на моя враг.

— А защо би бил страхлив?

— Наричам страхливец — отговори баща ми — този, който, след като е отказал да се движи, открива, че е гол. Страхливец е този, който казва: „Реката ме завлича“, защото в противен случай, щом има мускули, ще плува.

И баща ми обобщи думите си:

— Наричам „страхливец“ и „предател“ всеки, който се оплаква от чуждите грешки или от силата на противника си.

Ала никой не го разбираше.

— Съществуват все пак очевидни неща, за които не сме отговорни…

— Не! — отсече баща ми.

Той хвана един от сътрапезниците си и го побутна към прозореца:

— Каква форма изобразява този облак?

Другият дълго се взира.

— Легнал лъв — рече той накрая.

— Покажи го на останалите.

И баща ми, разделил събранието на две части, бутна първите към прозореца. И всички видяха легналия лъв, който първият свидетел ги накара да разпознаят, като го очерта с пръст.

После баща ми ги нареди настрани и побутна друг към прозореца:

— Каква форма изобразява този облак?