Антоан Сент-Екзюпери - Цитадела (2 част)

А чуеш ли някоя религия да се оплаква, че хората изобщо не се оставят да ги завладее, можеш само да се посмееш. Религията трябва да поглъща хората, а не хората да й се подчиняват. Ти не упрекваш земята, че не е създала кедър.

Мислиш, че тези, които ходят да проповядват някоя нова религия, щом я разпространяват по света и причисляват хората към нея, то е заради шума, който вдигат, заради ловкостта на шарлатанското хвалене на стоката им или заради излишната им врява? Но аз премного слушах хората, без изобщо да проумея смисъла на езика. А той се състои в това: да пренесе от другия в теб нещо силно, което е нова гледна точка и се стреми да се захранва от само себе си. Има думи, които хвърляш като семена, обладаващи силата да усвояват земята и да я организират в кедър. И, разбира се, ти би могъл да посадиш маслина и да я организираш в маслина. И едното или другото дърво ще процъфтява, възпроизвеждайки се от само себе си. И, разбира се, в растящия кедър ще чуеш вятърът да свири все по-силно. И ако породата на хиените се размножава, ще чуеш лаят на хиените все повече да изпълва нощта. Ще ми кажеш ли все пак, че шумът на вятъра в листата на кедъра извиква соковете на земята, или магията на лая на хиените превръща в хиена плътта на дивите газели? Плътта на хиените получава попълнение от плътта на газелите, плътта на кедъра получава попълнение от соковете на камъните. Вярващите в новата ти религия получават попълнение от неверниците. Ала никой никога не е определил чрез езика дали езикът не обладава силата да поглъща.

И човек поглъща, когато изразява. И ако аз те изразявам, ти ставаш мой. Неизбежно ставаш аз. Защото твоят език отсега нататък съм аз. И затова казвам за кедъра, че той е език на камъните, защото през него камъните стават шепот на ветровете.

Но кой освен мен ти предлага дърво, в което да се превърнеш?

И тъй всеки път, когато бях свидетел на човешко действие, аз въобще не се стараех да го обясня чрез шума на фанфарите му — понеже ти може и да ги ненавиждаш и да ги отхвърлиш — нито чрез действието на жандармите му, понеже те могат да помогнат за оцеляването на един умиращ народ, но не и да градят. И аз ти говорих за силните империи, които обезглавяват заспалите часовои, от което ти погрешно заключи, че силата им е почерпена от тяхната строгост. Защото слабата империя, ако обезглавява там, където всички спят, е само кръвожаден палячо, а силната империя изпълва поданиците си със своята сила и проявява нетърпимост към съня на пост. Не се стараех да обясня човешките действия даже с изречените думи или мотиви, или доводи на разума, а с неизразимата власт на нови и плодотворни структури, каквото е това лице от камък, което си гледал и което те променя.

Нощта дойде и аз изкачих най-високото възвишение в местността, за да погледам как спи градът и угасват наоколо, сред мрака на всемира, черните петна на моите станове в пустинята. Исках да разуча нещата, като знаех едновременно, че войската ми беше сила в ход, градът — сила, затворена като погреб, и че през този образ на стегната около своя полюс войска беше на път и изграждаше корените си друг образ, за който още нищо не можех да зная, свързвайки по различен начин същите материали, и се мъчех да разчета в нощта знаците на това тайнствено зараждане, не с цел да го предвидя, а за да го направлявам, понеже всички, освен часовоите, отидоха да спят. И почиват оръжията. Но ето че ти си кораб в реката на времето. И над теб премина утринната светлина, обедната и вечерната, като времето на мътенето, придвижвайки малко напред нещата. После безмълвният порив на нощта след потъването на слънцето. Нощ, добре намаслена и отдадена на сънищата, защото единствени постоянно се възобновяват действията, които се извършват от само себе си — като плът, която се възстановява, сокове, които се преработват, рутинната стъпка на часовоите — нощ, предоставена на слугините, тъй като господарят е отишъл да спи. Нощ за поправянето на грешките, понеже последиците им се пренасят обратно в деня. И аз през нощта, когато съм победител, отлагам за утре моята победа.

Нощ на гроздовете, които очакват гроздобера, запазени от нощта, нощ на отложената жътва. Нощ на обкръжените врагове, чиято капитулация ще приема само денем. Нощ на раздадените карти, но играчът е отишъл да спи. Търговецът е отишъл да спи, но е предал паролите на нощния пазач, който обикаля безспир. Генералът е отишъл да спи, но е предал паролите на часовоите. Капитанът е отишъл да спи, но е предал паролата на кормчията, и кормчията връща Орион, който се разхожда сред мачтите, там, където трябва. Нощ на предадените пароли и на отложените творения.